Баба

Българската баба. Исках да напиша нещо за този феноменален вид. Какво ли не е казано за нея: додява, помага, едно си баба знае едно си бае., на всяка маджа мерудия...каквото и да се каже за българската баба то най-вероятно е истина. Истина е също, че в общия случай БГ бабата е запомняща се роля. Роля, която не е безлична. Присъствие, което трудно може да бъде пренебрегнато.

Може би тук е нужно да поясня, че говоря за българските баби от поколението на нашите баби, техните баби и т.н (както и за някои по-старомодни майки). От това поколоение български баби лъха една невероятна и безкрайна преданост и отдаденост на проекта деца и още повече на проекта внуци. На всичко отгоре тя не очаква много в замяна. Най-вече да е близо до децата и внуците си, да ги вижда здрави и да и радват окото.

Защо пиша всичко това? От доста време живея в чужбина и съм могъл да се обедя,че нещата в по-прагматичните общества не седят така. Да бабите се радват, бабите подаряват, бабите глезят. Няма я обаче този дъх на стария свят, който бабите от гореизброеното поколение носят. Няма я тази отдаденост. Има една невидима граница на поколенията, която се спазва. Тази граница освобождава поколенията от зависимост и им дава известна доза индивидуализъм и свобода.

Понякога не знам точно кое е добро и кое лошо. Понякога ми се иска и българските баби да се грижат за себе си и да не чакат да умрат, когато станат на 60, да пътуват, да карат коли. Понякога, обаче, знам че начина по който българската баба чувства и обича внуците си е уникален и носи нещо примитивно и суеверно, но също така вечно и хубаво.

Чудя се какви баби ще бъдат нашите връстници, жените от нашата генерация. Дали ще изчезне българската баба така както изчезнаха ценностите в България? Дали ще може препушващата, препиваща и лесно прелюбодействаща чалга генерация да запълни вакуума оставен от голямото, добронамереното, додяващо и все пак отдадено и успокояващо бабино присъствие.

Вдъхновение

Queen's Brian May Rocks an Astrophysics Rhapsody

Jae C. Hong / AP

Queen guitarist Brian May performs in Las Vegas in 2006. About a year later, he would complete his dissertation on dust.

AP

After receiving his doctorate in astrophysics, May was invited to be the chancellor of John Moores University in Liverpool. In April, he accepted the role, which involves presiding over graduation ceremonies.

Keystone Features/Getty Images

May performs for more than 50,000 people in London's Hyde Park in 1976. His rock success cut short his studies in astrophysics around this time.

Day to Day, May 8, 2008 - Brian May, of the legendary British glam rock band Queen, is obsessed with stars. Not the kind that accompany his band on the Hollywood Walk of Fame — but the much larger, more naturally beautiful kind.

Best known as Queen's lead guitar player, May wrote "We Will Rock You," sang the bass parts on "Bohemian Rhapsody" and played that guitar solo on "We Are the Champions" — all hits people are still dancing to today. That success begins to seem very small, however, when you contextualize it in the history of the universe — something May is prone to do lately.

Just as his band was starting to make some noise 35 years ago, May was studying astrophysics. Though he put off his studies to live the life of a rock god, he maintained his interest in the mysteries of the universe. Just last year, he completed a dissertation on interplanetary dust, earning a doctorate from Imperial College in London.

Since then, he's co-authored a book with a title that could pass for a Queen song: Bang! The Complete History of the Universe.

On a recent afternoon, Madeleine Brand joined May at the Griffith Observatory, high above Hollywood, for a ceremony in his honor. In a long black coat, white sneakers and an electric Hawaiian shirt, his hair a kinky black mass, he managed to perfectly embody both rock 'n' roller and mad scientist — not the most natural of bedfellows.

"I think music is about our internal life. It's part of the way people touch each other," he says. "That's very precious to me. And astronomy is, in a sense, the very opposite thing. Instead of looking inwards, you are looking out, to things beyond our grasp."

May enjoys dividing his time between the observatory and the recording studio these days, he says. But regardless of whether he's inspecting stars or working on his new album, he likes being called "Dr. May."

Просперитет

Никой не може да отрече, че в България последните 10на години има множество полужителни тенденции. Икономиката е стабилна, БВП расте с 4-6%, има инвестиции, има вече заплати от 3-5 хиляди лева. Дотук добре.

Според мен, обаче, България изпусна уникалния си шанс да направи скок в развитието си. Тук говоря за последните 5-6 години. След края на Ковоската криза и краткия спазъм след 11ти Септември световната икономика навлезе в продължителен период на разтеж. Инвестициите се оживиха. Да, в България инвестициите скочиха драстично между 2000-2008. От около 1 милиард Евро те достигнаха 6.1 милиарда Евро. Дотук добре.

Но, ако човек се вгледа по внимателно вижда каква голяма част от тези инвестиции са в недвижими имоти и други сектори с ниска добавена стойност. Дори инвестициите в индустрия се насочиха най-вече суровини. - циментови заводи, злато и т.н. Молове, грозни хотели, безумни голф игрища и некачествени жилищни сгради планирани без каквато и да било прилежаща инфраструктура бяха огромната дестинация за добре изпрания червен капитал, който започна да се завръща в България.

Приватизацията направи банковия сектор може би най-динамичния сектор на икономиката защото бързо влязоха инвестиций и ноу-хау. Но приватизацията последните 3 години замря. Неефективни държавни предприятия продължават да се потдържат само защото престъпната управляваща прослойка иска да запази максимално голям размер на парите разпределяни от държавата. Ако тези възможности изчезнат, ще изчезне и келипира. Респективно ще намалее и корупцията. Както и да е, това управляващите подържат статуквото чрез много евтин национализъм. Но той явно хваща декиш сред доминираното от чалга политика общество. Така или иначе заради огромната корупция, протекцията на организираната престъпност и олигархията и липсата на правила, закони и качествена инфраструктура България е на път да циментира последното си място по бедност и качество на живот в Европейския Съюз.

Много ни боли като ни кажат, че сме последни. Почваме да се пулим и пеним и да виним всички за хала си и най-вече "европейците". Тук не искам да сравнявам България с Словения или Чехия. Тук искам да се сравним с нашите съседи: така наречените от нас "Мамалигари".

През 1998-2000 Румъния изоставаше в реформите и инвестициите в сравнение с нас. Забележете при тях видима организирана престъпност няма. Няма мутри. Няма добре очертани олигарси. Няма публични разстрели. Има корупция, но и тя явно е по-поносима. Докато ние си опустошавахме природата и с разгънати ръце посрещахме престъпни частни капитали и офшорки те си доведоха Рено, после Оракъл, HP, Unilever, после Проктър и Гамбъл, после Дженерал Електрик, после Нокия и т.н. Тук става въпрос не за инвестиции в кол центрове а в лаборатории, в научно развойни дейности и производство.

Не случайно в този блог съм сложил новини за инвестиции в България и Румъния. Ако се разчетем ще видим, че за България се говори само като за ок дестинация за понсионирани бедни англичани, докато Румъния е следващия отличник в икономичестко отношение. Тяхния БВП не е толкова дърпан от потреблението както в България а от производство и износ. Чета, че Даймлер ще строи завод за Мерцедеси в Тимишоара. Същата тази Тимишоара дето я гледахме по телевизията 1989 когато се стреляха. Винаги сме се имали за много по-напред от Румънците а сега дишаме прахта им.

Сега гледаме и се почесваме и не вярваме на очите си като Румънците идват в България и идват с пари. Заплатите им са по-високи защото имат по-голяма производителност на труда. Създават стабилна индустриална и научна база, която ще им служи за основи на един ускорен икономически прогрес през следващите години. Не казвам, че всичко е наред. Има си проблеми, но решенията са по-прагматични, по-модерни има по-малко носталгия към миналото и по-малко преданост към Русия и това си казва думата.

В последните няколко години се опитват да ни убедят в икономическия успех на България. Да, можеше да бъде и по-зле. Да, когато всички се развиват добре и ние малко намазахме. Да, но пак сме последни а за това няма оправдание.

За последно- миналата седмица ходих на един семинар на холандската агенция за чужди инвестиций в Чикаго. Бяха поканили компаний с цел да ги привлекат да инвестират в Холандия. За 6 години не съм чул нашия славен консул да е провел подобно нещо. Но Холандците като една "бедна държава" се натискат за Американски инвестиций. Лекция изнесе един от вицепрезидентите на Абот Лабс - една от големите фармацевтични компаний. Един от присъстващите го пита защо са избрали Холандия пред източна Европа за свои научен и логистичен център след като източна Европа има по-ниски данъци, що годе квалифицирана работна ръка и т.н. Той каза, че знае за ниските данъци. Даже знаеше за България 10% корпоративен данък (аз между другото съм фен на плоския данък). Но освен ниския данък те искат да има правила, прозрачност, защита на научни патенти, инфраструктура, работници. Тогава разбрах, че ние дето се тупаме с ниската данъчна ставка за никъде не сме. Привличането на сериозни инвестиций е комплексен процес с много сериозни изисквания. Ние в това време закриляме олигарси, за пореден път се реорганизираме, за пореден път осъждаме някои условно и празнуваме цяла 1 година на Русия в Българиа. Айде наздравичката.

Аз лично оценявам последните няколко години като национален провал. Изпусната беше златна възможност, която не идва всеки ден. Оптимизма от приемането в ЕС беше съчетан с световна икономика в подем. Това беше момента за модерни решения, привличане на правилните инвестиций, позициониране като дестинация за високи технологий, енергична борба с корупцията и престъпноста. Това беше момента България да покаже съпричастност към модерния свят и отвореност за реформи, за новото, за по-добър живот на хората решили да останат там. Тогава можеше да постигнем растеж от 6-10% на година. Тогава щеше да можем дай-после да отлепим от дъното и да покажем, че можем.

Тези моменти не идват често. По средата на световна кредитна криза, при стопяващи се инвестиции и при очертаващ се ценови балон в България тази възможност изглежда пропилята за сега. България има нужда от истински лидери, които да я вдъхноват. Не зле прикрити мутри и бивши ченгета. Случилото се в България през последните 5-6 години според мен е национално предателство на всички държавни нива с тихата благословия на обикновения българин, който за съжаление продължава да е опиянен от чалгата и евтиния алкохол.

Късмета

Днес четох една доста интересна статия в Дневник.

Според проучване на международна организация 44% от българите смятат, че богатството е резултат на късмет а не на усилена работа. До колкото видях само индийците са след нас. Според 70% от тях просперитета е свързан с късмета. На другата крайност както можеше да се предположи са нацийте с англо-саксонски традиций. Англия, Канада, САЩ и Австралия смятат, че просперитета е преди всичко резултат на отдадена и къртовска работа.

Тук говорим за средностатистическия случай а не за някой дето е спечелил сума си пари от лотарията. Като се огледа човек не е трудно да види кой е прав.

Въпросът за мен беше как стигнахме до там? Иска ми се да вярвам че и в България е имало и има работливи хора. Иска ми се да вярвам, че те са били дори повече преди социализма да ни направи негодни за каквато и да било конструктивна мисъл. Иска ми се да вярвам, че едно време в селата обикновените хорица са работили земята и са споделяли ценности чужди за повечето от нас сега.

Според мен голяма част от проблема идва от вакуума в ценностната система на обществото и от чалга културата която е пропила всички аспекти на отношенията между хората и техните очаквания. През последните 15 години (чалгата беше посадена мисля към 1993) ориенталските ритми толкова заплениха нашего брата, че той замени вярата си в образованието с вяра, че мускулите могат не само да заменят липсата на мозък но и могат да осигурят стандарт на живот немислим за повечето хора. Кои си спомня: "тигре тигре, имаш ли пари, имаш ли пари хубави жени" и т.н. Няма значение как и от какво. Повечето "успели" не излеждат отрудени. Те излеждат късметлии: били са на правилното място в правилния момент.

Имаше наскоро класация на най-богатите българи. Сред лица от типа на Васил Божков "черепа" не можах да открия българския Бил Гейтс, някои да е създал SKYPE или нещо подобно. Не, в България назначените късметлий се заминават основно с петрол (енергетика), хазарт и инфраструктура. Разбирай Русия и държавни поръчки. Евала.

Иноваций?Неее, няма такова нещо. Като види човек най-богатите българи му става ясно, че те са назначени. Те не са станали богати с работа. Просто късметлий!

Някои ще кажат: ама това е първоначалното натрупване на капитали. То така е било навсякъде. Да имало е мерзост, и неправда и убийства. И Рокфелер и Карнеги имат доста противоречива репутация. Разликата е, че нашите кратунковци са избрани,назначени и защитени а в по-нормалните държави повечето успели са били иноватори в нещо. Измисляли са нови решения, продукти, услуги и т.н. Освен това са спонсорирали образование, наука, изкуство не само приживе, но и след смърта си чрез фондаций. Всеки е чувал за Чикагския Университет създаден от Рокфелер, или Карнеги Мелън създаден от Андрю Карнеги. Като отиде човек в Питсбърг вижда големи сгради за изкуство, музеи, библиотеки и т.н. Над тях надпис: На гражданите на Питсбърг от Андрею Карнеги. Какво виждаме от българските олигарси. Ами нищо.Най много купени от иманяри или откраднати произведения на изкуството. И това е. Черепа, ТИМ и всякакви други назначени късметлии.

Като сглобим пъзела на написаното горе с буйните ритми на чалгата, разбираме как почти 50% от Българите вярват в късмета. Да, но късметлийте са малко. Докато късметлийте трупат несметни богатства, останалите или се преструват, че не живеят в България или едвам свързват двата края.

Късмета сам по себе си не е лошо нещо но ми напомня вица за оня дето се молил години наред да спечели от лотарията. Накрая Господ му казал... " добре де пич... разбрах... ама хайде отиди си купи билет". Така и с късмета на България. Все се надяваме да ударим от тотото и все нищо. Разочерование след разочерование и все по-близко по манталитет до Афганистан от колкото до нормалните държави. И в Афганистан феодали и там макове и дрога. И държавата не функционира. И там същите ритми. (наскоро четох една книга The Kyte Runner. Действието се развива в Афганистан. Има много думи на Фарси. Много бях изненадан да видя толкова думи, които съществуват в Българския език. Разбира се пречупени през турските езикови правила и нашите собствени интерпретации. Бакшиш, баба, кака и т.н. Та Афганистан преди да бъде нападнат от СССР много ми напомни на България от моето детство... сериозно... много интересно)

Маргарет Тачър казваше "единственото безплатно нещо на този свят е сиренцето в капана на мишката". Останалото е просто много работа. И затова в дългосрочен план текущия Български модел не може да функционира. Той или ще еволюира или ще колабира в стил 1996. Нашите феодали и олигарси не могат да функционират в нормални условия с правила и истинска конкуренция. Те с нокти и зъби не искат да допускат чужди фирми и истински инвеститори на нашия пазар. Те или ще се адаптират в един момент и ще заработят нормално или просто заради неща извън техния контрол заради глобалните фактори ще изчезнат.

Има и трети вариант. Той е най-лошия, но също толкова вероятен: дълго и мъчително тлеене, пълна деградация на нацията, влошаваща се икономика и безмилостен демографски колапс. Задава ли си някой въпроса: засужава ли си това за шепа късметлий?

Аз

Еееееее, и аз станах блогър накрая. Надявам се да има какво да кажа.

България 2008

Положението е следното: на последно място сме в ЕС и не само в него, по всички показатели, които отразяват как живее един човек. БВП, качество на живот, заплати, образование, медицина. На челните места сме, обаче, в трафик на наркотици, хора, органи, сърдечни заболявания и пушене. Супер! :)

Знаете ли какъв е проблема според мен. Проблема е, че ние кеф. Проблема е, че на никой не му пука.

Тук говоря за народа, за всички нас. Политическата класа ясно е доказала, че не и пука. Всъщност пука и, но за нея. Както съм казвал не веднъж, тя обслужа интересите на олигархията, на престъпниците и на вездесъщата държавна сигурност, която преставлява генезиса на Българския преход.
На политическата класа не и пука за реформи, правила, закони, инвестиции и качество на живот.
Единствените, на които може да им пука би трябвало да са интелигентните хора, образованите хора, средната класа? Даа, но и на тях не им пука. Или са се затворили в черупките си, или са извън България или никога не са съществували.

Значи, аз твърдя, че ако на някой му пукаше нещата щяха да седят по друг начин. Как може да се промени това? Това е тема на друг постинг.

Sofia

I could not start this Blog with anything else but Sofia. This is where I am from. I was born there in 1976. This was probably the best time for one to be born there. The eighties were pending and with them long summers of endless childhood of seemingly flawless quality.
It still seems so. Many years later. You know this feeling when a gust of wind or a firing neuron reminds of you of something while you are walking in June. Sometimes it brings a smell, a scene or just the beginning of a memory of how on the 15th of June every year school would end and eternity awaited. 90 days indeed seemed like eternity.
Not now. At 32 90 days barely suffice to just get a good glimpse of the trees to realize they blossomed somewhere in early May. You missed that one again. By the time your formulate a good thought and it is already July and that is how it goes.

Anyhow, this is not about time, I am sure there will be another posting about that one, this is about Sofia.
While I developed some superficial understanding of the city early on, I grew to love it much later. In 1996 I moved to live in the center. This was a defining point. I remember the first night I went out for a walk. It seemed I was traveling somewhere. Well - at that time I was still impressionable and even the center of Sofia in 1996 ( just months before the economic collapse) seemed like a great place to be. I walked and looked at the stores. I walked for hours. It was a beautiful night. This is how I fell in love.
Now, by all European and world standards Sofia is an insignificant and after all not very appealing city. The commie infrastructure and housing all over the place, dilapidated roads, narrow streets now allowing normal traffic etc. Since 1989 the city progressively grew more cluttered, crowded, dirty and constructed with ridiculous building of dubious architectural value.
This was the age of Mutro Baroque. Greenery was going away while greedy former nomenclature and thugs started devouring the city by the day...

But do you know what it means to walk in some of the well cherished parts of Sofia on a sunny Sunday after say it rained during the night. See Vitosha hovering in the distance. Not many people on the streets. No frowning faces aiming their barrels at you. Just sit down and have a coffee or just take your walk.

Or at night in the summer when the Linden trees have cast their spell and you are waiting for a friend "na Odeon" and he is good 30 minutes late (observing an old Bulgarian tradition of punctuality). Sofia has never been very well lit and that has always been ok with me. I like to be able to hide, whether in a street, a park or in a garden with some friends darkness used provide shelter for drug addicts and dreamers alike.

This ofcourse was before Sofia's population grew by 50%, respectively trash grew by 200%, before you could hardly breathe because of the poor air quality, before it got full of tightly-clad chalga fashionistas and accompanying thugs thuggish looking representative of the male part of the species. It seems to me that before Sofia's inhabitants became heartless, aggressive and evil.

Don't take me wrong, every time I get to go to Sofia I find my moments of solitude where I walk for hours on end. I still like it. I like to discover the small hidden things that give Sofia some meaning. Still on occasion I would get a gust of memories rushing through my head and reminding me of late school nights with the red December sky, long walks through the park, first emotional enchantments or just the sweet whiff of a great youth I had there.

Началото

В началото бе Словото!

Простете ми за някой правописни грешки. Просто нямам време да редактирам.

Мерси