BATMAN

Batman Че Ги Бие

Gotham City. Това е България днес. Е да знам, че бях казал , че няма да пиша повече... ама на ... пука ми какво да правя. Та вчера гледах Batman Begins... kойто е първата част от новата поредица... която е много различна от тази от 90те. Колкото повече гледах, толкова повече Готъм Сити ми напомняше за България - липса на правила, продажност на всякакво ниво, корупция, престъпност, дрога. Само едно липва. Нямаме си Батман. Е наш Бойко се опитваше да го имитира. Като секретар на МВР ходеше с един черен шлифер и пушеше около труповете на поредните обити олигарси и мутри. Но толкова. Няма истински Батман. А колко има нужда България от такъв. Колко липсат примери за морал, високи ценности, поведенчески модели. Няма ли да е яко един Батман да вземе да очисти агент Гоце? Или Ахмед Доган? Или да закопае Царот в една от многото му върнати гори.... ами колко други знайни и незнайни герой чакат Батман да им види сметката. Да ама не.
Онзи ден се видях с един пич тук в Чикаго. Не се бяхме виждали 6 годин. Той от мислещите... образовани. Пием бира и аз се пеня, БГ туй БГ онуй. Говоря за идеализъм, за служене на обществото. А той ме гледа гледа и вика " абе поне да не крадяха градивно". Уби ме. Ако и умните българи са зарязали по-високите ценности, ако и за тях нама разлика между добро и лошо какво очакваме от другите?

И последно. Нека си спомним едно две неща от близкото ни минало:
1) "България Уби Дете" заглавие в вестник Труд от 2000 година. Хиляди таксиметрови шофьори се събират пред народното събрание да искат оставката на правителството. Оказва се, че луда майка е убила детето си.
2) "Срам Ни Е От Вас" - надпис на блузките на представители на Българския Великден при срещата си с Иван Костов 2001.

2008 - България е за смях пред света, най-бедната държава в Европа, корупция на всякакво ниво, убийства, мутри, ЕС спря парите за инфраструктура и земеделие. Къде са сега комсомолчетата от БГ Великден? Проверих страницата на движението... поне едно писъмце да бяха съчинили... някаква позиция? Нищо. Къде са таксиметърджийте? Къде сме ние- всички! Има ли някаква съвест някъде останала?

Fucked Up

Ето още една интересна статия. Добре, че има Дневник и Капитал. Както казах аз вече за БГ няма да пиша. Слава Богу има хора, които мислят и които пишат и по-добре от мен а и сме на едно мнение!

Отвъд точката на търпимостот Деница Каменова, denitzak@dnevnik.bg

България предизвика хронично главоболие у експерти, чиновници, говорители, политици, еврокомисари - изобщо на всеки в Брюксел и останалите страни - членки на ЕС, който има пряк досег със страната. Защото очевидно на ескалиращото послание от намеци, през дипломатични напомняния, предупреждения, сочене с пръст и заплахи за санкции властите в София в крайна сметка винаги отговарят по един и същ начин. Като не дават отговор. Отрепетирано многократно, бурята ще бъде оставена да премине, за да си продължат нещата по същия начин. За всеки, който следи отдавна отношенията между Брюксел и София, обаче е очевидно, че тонът на всеки следващ доклад става все по-остър, а пишещите го - все по-изнервени. И няма как да е иначе, след като България действително създаде прецедент в ЕС.

Корупция, измами, санкции и връщане на пари има навсякъде. Като легенда се разказват историите за картонените гръцки маслинени дръвчета, за които Атина беше успяла да вземе пари; за "обикалящия" Италия тютюн, който всеки път се декларираше като ново количество, или за румънските фермери, опитали се да декларират обработваеми земеделски площи, чието реално разположение обхвана и морето.

Случаят с България обаче е друг и както коментира наскоро евродепутат - страната даде ново измерение на корупцията, за което ЕС не е готов. Подобно мнение обаче като че ли донякъде подценява изобретателността на европейските политици. Защото ако не друго - продължаващата арогантност въпреки всички предупреждения не може да се очаква, че ще остане безнаказана.

След огласения проектодоклад нещата няма как да продължат по досегашния начин. И който не го вижда, е или сляп, или просто не му пука. Затова е най-малкото неадекватна реакцията на официална България на мерките, които в Брюксел официално ще бъдат обявени в сряда. Този път те са толкова ясно, категорично, безапелационно и жестоко формулирани, че

да бъдат разбрани и от най-дебелокожия балканец

Разбира се, може да се окаже, че и този път ударът не е достатъчен. Замразяват милиони евро от предприсъединителните фондовете - София обяснява как взима сериозни мерки. Записва се в доклад, че 610 млн. евро само по ФАР са застрашени от загуба, а като към тях се добавят и парите от останалите предприсъединителни програми, сумата започва да достига милиарда - оттук се карат на ОЛАФ за изводите, които бил направил в доклада си. В предварително изтеклия документ е записано, че ще се отнемат акредитациите на две от агенциите, отговорни за усвояването на европарите - единият от ресорните министри се измъква със заместника си, а другият се чуди кой трябвало да поеме отговорността. На констатацията, че "липсата на убедителни резултати в сега действащите структури е шокираща и трябват спешни мерки", а "институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не произвеждат резултат на практика" - от правителството се чудят коя тенденция щяла да вземе надмощие: тази, която искала да се решават проблемите, или другата, която се борела с Еврокомисията, по думите на министъра по европейските въпроси.

Интересно е какво още трябва да се случи

за да се сети някой тук, че без "жертви" няма да мине. А и каква по-сериозна санкция от това да отнемат 1 млрд. евро на най-бедната страна членка може да й се стовари на главата?

В България според добре изпитаната традиция се прави например доклад за доклада, компилира се "екшън план" за прилагането на екшън плана, създава се подкомисия да проверява работата на комисията, анализират се анализите... И както при предишните доклади, гордо ще обявим за успех, че и този път предпазната клауза няма да бъде задействана. Нищо че Еврокомисията взе безпрецедентно решение - клауза може и да няма, но няма и пари.

А като няма европари, няма добри инвестиции

няма инфраструктура, няма развитие, няма подобряване на жизнения стандарт, няма догонване на Запада. Едва ли някой си прави илюзията, че приказката с безконтролното харчене на огромните бюджетни излишъци ще свърши щастливо за всички.

За всеки случай от Брюксел заявяват съвсем ясно, че "Провалът на България да разсее съмненията, че е в състояние да се справи с корупцията и организираната престъпност, може да има дългосрочен угнетяващ ефект върху резултатите на българската икономика, която се нуждае силно от чуждестранни инвестиции", от което автоматично следва, че "недостатъчният напредък в изпълняването на показателите лишава българските граждани от пълните ползи от присъединяването към ЕС". С допълнението, че заради корупцията и престъпността може да се забави и влизането на страната в Шенген и еврозоната.

Напълно вероятно е в сряда някои от най-острите политически забележки да бъдат смекчени - след заседанието на Колежа на еврокомисарите - подобно нещо няма да се случи за първи път. Важното обаче е, че какъвто и да е последният вариант на доклада, в Брюксел и столиците на останалите страни членки реално гледат на ситуацията в България по начина, по който тя е описана в

жестоката "чернова" на експертите

А когато в сдържания и дипломатичен език на Евросъюза се появят думи като умора от липсата на напредък, чувство за фрустрация сред останалите държави и ендемична корупция (в образованието и здравеопазването), означава, че нещата вече са преминали отвъд точката на търпимост.

Това, което остава неизяснено, е къде се намира точката на търпимост на самото българско общество. И доколко за него може да се окаже представително мнението на един от участниците в развихрилата се покрай евродоклада дискусия в интернет: "Е, сега няма 1000% инфлация, има месце, салатка и кабеларки! Смених дограмата, карам си голфчето, кво ме интересуват политиците? Всички покрадваме, кой колкото може... Наздраве!"

Sofia

Едно интересно писмо от читател на Капитал.

Както казах - мъка ми е за будните Българи. Колко хубаво писмо.

Какво всъщност иска София и дали Б.Б. иска същото?
16:03 от Елица Виденова* ПИСМА


Любопитно писмо ни изпрати наша читателка.


Здравейте!

Пиша ви по повод на едно прозрение, което ме осени безмилостно в наскоро отминалия съботен ден.

Работя в една от големите адвокатски кантори, която обслужва почти изцяло само международни инвеститори. По принцип почти ежедневно ми се налага да забавлявам въпросните, но поради ограниченото ни време винаги се спирам на добрите централни ресторанти, които са достатъчно близо до офиса ми, за да мога да отклоня вниманието им от грозотата и мръсотията на столицата ни в рамките на десетминутното прохождане до ресторанта .

В събота обаче това нямаше как да се случи. Обадиха ми се от чуждестранна адвокатска кантора, с която работим, че току що в България е пристигнал техен голям клиент и ме помолиха да се погрижа за него в събота и да го запозная в общи линии с положението на икономиката в страната в момента.

Човекът ми се обади към 15 ч. и се оказа, че вече бе теглил задължителния тигел по жълтите павета, беше влязъл в няколкото църкви и беше пил кафе в "Табако". Също така се оказа, че това е основателят на една от големите американски модни империи, която през 2003 г. продал за 150 млн. долара и сега искал да потърси бизнеси в България, в които да инвестира част от освободените средства. Шокът ми бе достатъчно сериозен и преди да получа болезнено директния му въпрос: "И така, какво има да се прави тук, в София?" И ето тогава дойде гореспоменатото прозрение: Не, няма какво повече да се прави в София, от това, което вече си направил, по дяволите! Навън бе 37 градуса и не можех да го разведа отново из центъра, а и да го бях развела, Витошка всъщност не е чак толкова чудесна и няма какво да предложи на човек с 150 млн. в банката. Музеите не са мръднали и на йота от Соца, да не говорим, че ги и няма много. Галериите - също. Няма красиви централни градини, няма нормална зоологическа градина, няма хубава ботаническа градина, няма дори музей на социализма, което, нека си признаем, е най-атрактивното нещо у България за току-що стъпилия в страната ни чужденец. Замислих се за секунда да го кача във Витоша, но само мисълта, че трява да прекося Околовръстното или, не дай си Боже, Студентски град, ме върна обратно в реалността. Градът бе напълно опразнен от хора, които и в по-хладно време гледат да избягат от столицата по-бързо, отколкото отнема да произнесеш думата "провинция". И така отидохме на Рилския манастир. Като се върнахме, за мое щастие той вече беше достатъчно уморен, само за да вечеряме набързо в градината на "Уно".

И така се запитах: "Какво всъщност искаме да постигнем ние в тая държава? За какво са всичките ни усилия?" На мен и на другите като мен, които в младите си здрави години седят тук и се бъхтят в тази страна. Защо ни е да се мъчим да изкарваме все повече и повече пари, когато независимо колко печелим, ние живеем все в тази смрад и помия, все в тази скука.

Това беше първият ми уикенд в София от април месец насам. Все гледам да бягам нанякъде - Русе, морето, Букурещ, Солун, Истанбул, Европа. Някъде, където и да е. Само да не съм тук и да не се сещам, че всъщност си пилея енергията и младостта на вятъра.

Как да кажа на този човек "Ела и работи тук, дай ни парите си, направи ни още по-богати," когато знам, че ние нямаме идея какво да направим с това богатство. Ние просто не сме свикнали да сме богати. Или по-конкретно, държавата ни не е свикнала да е богата. Разликата в стандарта на живот на гражданите и в стандарта на градовете ни е умопомрачителна. София е мръсна, грозна, разнебитена, прашна, смръдлива, гниеща - дори и в момента докато пиша гледам от прозореца на луксозния ни офис на Раковска и погледът ми директно потъва дълбоко в петте ръждясали контейнера, от които поради някаква причина са изпразнени само три и от които капят органични отпадъци и се носят бактерии и болести.

Има народи, които просто не могат да бъдат богати и мисля, че ние сме точно един такъв народ. Също така отдавна си мисля, че ние сме и от тези народи, които не могат да бъдат свободни - трябва им винаги по един диктатор, за да има кого другиго да обвиняват за собствения си мързел и апатия. В момента може би този диктатор е ЕС. Аз пък по-скоро бих обвинила Б.Б., но нали точно ние в този град с гласа си или без него си го избрахме. Просто хората предпочитат да избягат от града и да забравят за проблемите му, вместо ясно и категорично да изискат от кмета това, което им се полага, и да го накарат да си седне на задника и да си върши работата, вместо всеки ден нечленоразделно да се обяснява за политическото състояние на държавата. За щастие, през седмицата повечето от нас са достатъчно заети, за което аз вече стигнах до там да съм благодарна.

Почти съм сигурна, че тези 150 милиона няма да влязат в България. А вие?

Погнуса

Благодаря на Amity Studio за хубавата графика.

Моите приятели знаят, че обичам България. Не само това. През последните 8 години съм бил ревностен посланик на България пред представители на множество държави. Защитавал съм някои недостатъци на манталитета и съм изтъквал красотите и чертите, които все още намирам за позитивни.

Всичко това, мисля си, заради спомена за България от моето детство, спомена за семейстото си, спомена за топлината на малки топли стаи и лудуването до рано сутринта. Спомени за морето, планините, селцата. Също така спомен за един, бих казал, активен студентски живот с много купони и прекрасни приятели.
Това е България, заради която си заслужава.
Заминах за САЩ през 2000. Заминах с оптимизъм и самочувствие. Не възнамерявах да оставам. Мислех да се върна в България и да работя за просперитета и. Така или иначе нещата от живота са доста непридвидими - залюбих се с една местна девойка, оженихме се ... бебе. Нормалните неща. Това ми чувство продължи доста време. Напоследък забелязвам, че замира. Не само, че замира, забелязвам, че се заменя от една погнуса и до известна степен омраза и презрение към България.


Чета какво става в България от няколко години и не вярвам на очите си.Чакам нещо позитивно а то все идиотий и простотий. Тук таме някоя новина за някой заблуден инвеститор или за някоя заблудена добра постъпка. И слава Богу има Капитал и Дневник. Ако ги нямаше тях сигурно отдавна да съм се отказал от България. Нали съм си оптимист по природа продължих да се надявам.

След последните развития с Европейския Съюз и заплахата България (най-бедния член на съюза) да загуби милярди Евро заради неутолимата алчност на шепа хора чашката взе да прилива. За това съм решил да не пиша повече статии за България. Просто няма смисъл. Първо осъзнавам, че блог-а е един много неефективен начин за промяна на една клоака от дистанция. Един самотен блогър пролет не прави. Някой ме обвиняват в мрънкачество. Мрънкал съм и нищо не съм правел по въпроса. Да, съгласен съм до известна степен. Тези, които ме познават от близо надявам се биха били атестат за чистотата на мотивите ми и искрената загриженост и болка за България. Но наистина съм далече и може би мога да правя повече. Блог-а, обаче не е ефективен инструмент защото дори и да привлича читатели (а аз все нямам време да го рекламирам) привлича два типа такива: 1) Платени или луди пропагандисти на безумието 2) Малка група хора като мен. Боли ги, мъка им е ... ама до тук. Няма я голямата сива маса потънала в чалга, самоизолация и безумна апатия. Тя трябва да се размърда... а тя не чете блогове. Тя чете ТРУД, гледа Планета и Слави по БТВ. До тези медии аз нямам достъп.


Също така, колкото повче мисля, толкова повече разбирам, че България, което аз знам и за която искам да съм полезен не съществува. Морето е бетонирано, планините изсечени или върнати на Мадридския шмекер, Рок-а мъртъв, хората с мноооооого ама много малки изключения са други. София е мръсна и презастроена, темите прозаични и меркантилни. На всичкото отгоре се краде отвсякъде и от всичко. Арогатно, безнаказано. Партията, която създаде организираната престъпност обещава да се бори с нея. ХА ХА ХА. Чалга, Чалга и мутри. Аз или не съм я познавал тази България или съм бил просто много сляп.
Не искам да се изкарвам светец. Всички, които дори и малко сме живяли в България сме белязани от Балканското шмекерство с което се характеризира родината ни. Трудно поемаме отговорност за делата си и живота си. Гледаме ако може да по-прецакаме системата.... не че се налага, просто е по-забавно така. Отнасяме се с неуважение към собственоста на другия... и към някои правила. Абе БГ племето не обича правила. Да и в себе си долавям тези елементи. Мисля, обаче, че съм съумял да ги вкарам в параметри, които ми позволяват да функционирам като един пълноправен член на обществото на една дъжава където правила има и се прилагат. Отвреме на време палавост (към правилата) и бунтарство е ОК, но не когато е за СМЕТКА на някои.

Както казах, това е последната ми статия за България. В следващите няколко реда намират място нещата, които според мен, характеризират България от вече доста време. За съжаление просто не виждам начин по който това ще се промени. Ще сапочна със снимката на народния и управленски любимец Делан Пеевски. Защо? Защото България в началото на 21ви век се характеризира с ГРОЗОТА. Това биче беше зам. министър на бедствията и аварийте. Дъха ми спира като се замисля, че в задълженията на това същество (плащани от данъкоплатците) влиза да спасението на хора (недай си Боже роднини и приятели) при бедствия. Физиономията на Делан, според мен, е като един сбит преразказ за България ДНЕС. И не е смешно. Арогатност, безнаказаност, корумпираност, посредственост,дебелоочие, мазност, затлъстяване. Това характеризира България днес. Колко добре пасва Делан Пеевски на държавата. Един истински син на БГ. Това същество в момента работи в следствието. То РАЗСЛЕДВА МАФИЯТА. Ако бях на Европейския Съюз бих изхвърлил България на момента. На момента.
Какво е България сега:



България е най-бедната държава в Европейския Съюз. Не само това, заради престъпното управление и се отнемат ценни ресурси за инфраструктура което дава лош сигнал на инвеститорите.
Бългаария е държавата, където няма ефективно осъдени. Може да размажеш 2-3 човека на пътя ПИЛ, но послед най-много 2 години условно + разходи за лечението.
България е
България е държавата където се пулим на туристите, че те, виждаш ли създавали лош имидж на държавата защото се оплакват от скапаните услуги и кражбите по морето.
България е държавата, която доброволно (с глухото съгласие на народеца) целенасочено унищожава природата си за да могат олигарсите да скрият изпраните си пари.
България е държавата троянски кон на Русия във ВСИЧКО.
България е държавата в което се осъжда некъф английски хулиган на 15 години затвор за това, че счупил главата на барман във Варна докато даде условна присъда на Максим Стависки за товя, че пиян уби 2ма.




България е държавата, където президента се оказа доносник с ник "Гоце" ама на никой не му пука. Да си агент на ДС в България те смятат за защитник на малката ни нацийка от лошия свят. Подвиг и доблест. "Пак бих го направил" каза Гоце...
България е държавата, където народа го мързи повече от други държави. Айде стига вече с тази работливост. Българина го мързи. Поне от 50 години. Не знам как е било преди това. Пристигаш на O’Hare International Airport в Чикаго. Отиваш да си взимаш багажа и там са се наредили 5 носача. Един дръпнат, един индиец, един бял и двама... Българи. Знам без да ги питам. Опрели се на стената, говорят си нещо под сурдинка, гледат сърдито и личи, че не им се работи. Така е то. Искаше ми се да отида и да им кажа: Пичове, не е нужно дори да ви питам от къде сте.
България е държавата, където като си изядеш добре посолената царевичка летоска си хвърляш кочанчето пред НДК. НДК не вервате ли всъщност е Национален Дворец на Културата. Ха ха ха.
България е държавата където се мразят обратните, различните, другите, всичките... един други мама му стара.
България е държавата където каквото и да става народа не реагира. Българския народ няма много амбиция за себе си. Има високо мнение за себе си на базата на някакви измислени историзми от мирищещи историци. Но явно БГ народеца му е достатъчно да си купи една нова кола, мобифон и да си направи изолацийката на апартаментчето. Това е заветната цел. Онея от Брюксел розовите е** ги. Те ще ми кажат на мен.
България е държавата на мутрите. Ние си ги обичаме и им се възхищаваме. Те са наши. Те не биха могли да бъдат другаде. С изключение на Русия и донякъде Сърбия те не поникнаха другаде. Трябва да си ги поливаме.

България е държавата в която можеш да не свършиш нищо и да те преизберат.
България е държавата, която прогони повече от един милион души.
България е държавата където да си инвалид е ПРОКЛЯТИЕ.

...

И никой да не ми казва, че навсякъде било така...защото НЕ Е.
Въобще, този лист може да продължи до безкрай. Просто примерите за национален провал са безброи. В много измерения. Пълен разпад. С много ама много малки изключения и изрази на гражданска съвест и позиция.
Нямаме право на самочуствие, на гордост. Трябва да мълчим и да гледаме в ъгъла. Мизерен народ, мизерна държава. Отвратен съм, гнусно ми е, срам ме е. В началото на 21ви век ме е СРАМ да съм Българин.

Никога не съм очаквал, че ще напиша тези думи, но просто както казах чашата преля. Знам, че ако прочетат това някой мои приятели няма да повярват на очите си. Знам, че по форумите бих бил обвинен, разпнат от промити мозъци и платени пропагандисти - предател, стой си там, копеле. На тях ще кажа. Аз продължавам да обичам България каквато можеше да бъде и да ненавиждам това което е. Имаше един митинг на 7ми юни 1990 в София. В очите на хората можеше да се види каква можеше да бъде България.... как те виждаха бъдещето си. 19 години по късно тяхното настояще е Делян Пеевски. Много ми е тъжно и оплаквам малкото останали нормални хора в България.

Относителност

В живота има много неща, които не престават да ме учудват. Всеки ден човек се учи на нещо, вижда нещо ново, опитва се да го асимилира и разбере. Та това, което не представа да ме учудва тези дни е относителноста на гледната точка и разбиранията. Тук не става въпрос за вкуса на вафла МУРА. Вкусове в такива случаи разни. Тук става въпрос да си на що годе едно и също интелектуално ниво, да четеш едни и същи новини с някои друг и когато си говорите да разбереше, че от това, което те са прочели те са разбрали нещо съвсем различно.

Да вземем да речем националния резил в България в момента. За тези по форумите ми е ясно. Те са платени. Вечно има по някой, който се пише много знаещ и завърта нещата как всичко ставащо е нарочно и има за цел да почерни България... "гледайте ги другите и те имат проблеми, ама не им викат така". Тук нещата са ясни. Интересното ми е като говоря с някои мои познати все едно сме чели различни неща. Блъскам си главата и единствения начин по който мога да сегментирам БГ в момента най-общо е следния:
1) Има хора, които са получили или получават директна материална или психологическа облага от ставащото в България (преди и след 1989). Става въпрос директна облага от управлението или липсата на такова (в случая на по-криминализираните фамилии). За такива хора аргументите са еднозначни и те дори и да искат не могат да надмогнат багажа на тази си зависимост.
2) Има хора, които спорят с теб само заради спора. Те понякога могат да са полезни и да те провокират да се замислиш за нещо. Но, като цяло тази група хора е доста непродуктивна. Това е групата дето много знае.
3) За съжаление има и хора, които явно са доказали че не могат да мислят. Те може да се образовани, но просто дето се вика " can not connect the dots". Нямат системно мислене, не могат да проследяват обществени процеси и да правят заключения. Откриват конспирация във всичко и крият собствената си несигурност зад клишета и гръмък патриотизъм. Просто тази групичка не може да разсъждава.
4) Има хора, които могат да мислят, но не им пука. Абдикирали са от обществото. Там са, ама ги няма. Причини различни: разочерование, инертност, бизнес възможности (opportunity cost). Като ми каже някой : " Не се интересувам от политика", "то нищо не може да се промени" ми идва да скоча: "ами от животчето си интересуваш ли се? Ами от това на твоите деца?! От нещо, което има някакъв смисъл за някого интересуваш ли се?! СМИСЪЛ?!?!"
5) Има хора, които могат да мислят и им пука. Вълнуват се, тормозят се ... късат си нервите. Тези хора са склонни да участват. В живота. Такива са малкото на брой но много изобретателни еколози. За съжаление това е най-малката група.

Във всичките тези групи има хора от всякакви демографски дадености: стари, млади, хора с образование, хора без, хора от града, хора от селото. Е да, в някои групи преобладават някои демографски тенденции, но като цяло тези "сегменти" не са абсолютно базирани на демографски принцип.

Така се опитвам да си обясня реакцията на познати и непознати за ставащото в България. Простете за не-научния подоход на сегментация, но трябваше някакси да рационализирам липсата на рационализъм на Българския народ и неговите действия или повече бездействия.

REZIL Bulgarian Style

Bulgarian corruption

Brussels busts Bulgaria
Jul 17th 2008
From Economist.com

More EU sanctions, at last, to tackle corruption in Bulgaria

Shutterstock
FIRST fingers were wagged, then wrists were slapped. Now the pocket money is being stopped. The European Union had already frozen some €1 billion ($1.6 billion) in funds overseen by Bulgarian politicians whom it no longer trusts. Now, in a report to be published on Wednesday July 23rd, the EU says that Bulgaria may have to forfeit large chunks of that money altogether. At issue are hundreds of millions of euros allocated to programmes predating Bulgaria’s accession to the EU in January 2007. These were designed to get the country ready for the rigours of life within the EU.

Most vulnerable is some €250m in long-unspent funding within a programme known as Phare, that will vanish back to Brussels if it is not spent by November this year. But the total amount of forfeited funds could be as high as €782m, according to a Bulgarian diplomat. That may be enough to muster some reaction even in a Bulgarian administration that has so far missed no opportunity to disappoint EU officials and European neighbours who want the country to catch up on 50 years of missed development under communist rule.

The report says in caustic terms that there is no political will to deal with fraud and corruption in handling EU funds. It highlights close links between leading public figures and companies that have benefited from tenders for EU-financed projects. It concludes: “Bulgaria…has to ensure that the generous support it receives from the EU actually reaches its citizens and is not siphoned off by corrupt officials, operating together with organised crime.”

The EU’s anti-fraud agency, OLAF, has complained loudly and crossly about the near-total lack of co-operation from its Bulgarian counterparts. The agency was especially concerned that high-level political protection was leading to the diversion of €36m allocated to an agricultural modernisation programme known as Sapard. A letter from OLAF to a Bulgarian official, quoted in the Dnevnik newspaper this week, suggests: “There are powerful forces in the Bulgarian government and/or…state institutions who are not interested in punishing anyone around [two names withheld for legal reasons]”. The Commission’s report, obtained by The Economist, complains that OLAF has been faced with instances of “breaches of confidentiality…There is a strong suspicion of the involvement of organised crime”.

The Commission will publish a separate report on the Bulgarian justice system which is expected also to be highly critical. Not one of dozens of gangland killings since 2001 has been solved; nor has any senior official been successfully prosecuted. The kidnapping of the president of a leading football club and then his wife, within the past two months, have highlighted Bulgaria’s lawlessness and the apparent helplessness of the authorities.

EU officials say icily that the most noticeable Bulgarian response to its dreadful public image has been to hire an expensive international PR company, rather than to change things at home.

The Bulgarian government did sack one of its most controversial figures in April: Rumen Petkov, an interior minister known to have had meetings with organised-crime bosses (he insists that he was trying to stop the contract killings). Although formally out of office, he remains responsible for his party’s funding, and is an important string-puller in the ruling coalition. Bulgaria has also established a new national-security agency, with staff vetted by the EU, to handle cases of high-level corruption in the state administration. But the EU has criticised this for a lack of accountability.

The Commission will also publish a report next Wednesday, on Bulgaria’s neighbour, Romania. It joined the EU at the same time as Bulgaria and has also been taken to task for its failure to deal with high-level corruption. The EU is expected to be highly critical, but is unlikely to include specific measures of the kind directed at Bulgaria.

Nobody in Bulgaria can claim to be surprised. Before the country joined the EU its wholesale failure to tackle high-level corruption was the subject of repeated public warnings. Having gained membership, those efforts became even feebler. The Commission had said repeatedly that if things did not improve it would cut off money—up to €11 billion in the 2007-2013 budget period—needed to modernise decrepit communist-era infrastructure and improve dire public services. The Commission will withdraw its accreditation to two payment agencies, one in the finance ministry and another in the regional development ministry, which were handling Phare funds. That is the simplest step in bureaucratic and legal terms. But it may not be the last.

Apart from withdrawing yet more funds, the EU could also delay Bulgaria’s accession to the Schengen visa-free travel zone, planned for 2011-12. Its biggest weapon is a safeguard clause under which Bulgarian court decisions would no longer be automatically recognised in other member states. That remains in the locker, for now.

Америка

Решил съм да пиша за Америка. Има много да се пише за тази държава. Мнооого. Затова ще започна с малък увод и като имам повече време ще доразвия разсъжденията си.

Защо един Българин е решил да пише за Америка.
Причините са прости. Според мен това е една уникална държава. Уникална по много показатели ... добри и лоши. През последните 8 години, откакто съм тук, съм се опитвал да разбера, защо нещата са такива каквито са. Опитвал съм се да избягвам отричането и прекаленото богоговение. Също така съм осъзнал, че голяма част от Българите, които живеят в Америка и пишат за нея по форумите всъщост нямат никаква идея какво е тя. Те живеят в етническите си общности и избягват да се интегрират. Гледат отстрани, псуват и критикуват. Ползват възможностите и и в същото време я мразят. Не всички разбира се, но не малка част. В текстовете, които ще публикувам ще се опитам да преразкажа моите впечатления и еволюция в разбирането ми за тази държава. Тя не е еднозначна. Не винаги е лесна за разбиране и аз не твърдя, че съм я разбрал напълно. От тази държава и опита на хората тук има какво да се научи. Номера е да гледаш на Америка без идеологеми и без предрасъдъци.
Знам, че на много хора написаното няма да се хареса. Това не е целта. Целта е да изложа своите мисли и споделя своя опит. Мисля, че има известна доза вакуум около разбирането на Америка в България и не само и се надявам тези няколко статии да са от полза за запълването.

Олаф

Днес ОЛАФ прати на България писмо, че правителството защитава едри престъпници. България днес получи предупреждение, че 500 милиона Евро няма да бъдат дадени от ЕС. В момента България ( най-бедната страна в ЕС) е донор на съюза - тоест повече внася в бюджета отколкото взима. Мафията (държава и организирана престъпност) лишава своите поданици от нови пътища, конкурентни ферми и селско стопанство, лице пред света. Поданиците не питат. Те си плащат данъците и не интересуват много от това как се харчат те. Защо има $3 милиарда бюджетен излишък? Как се харчи той? Защо ЕС ни дава за пример на провалена страна член. Поданиците мълчат. В една Унгария (която между другото не е цъфнала в последно време) поради това, че министър председателя излъга стотици хиляди души излязоха да протестират. Една лъжа?!? В България никой не излиза. Дори интелигенцията (доколкото е останала такава) се е капсулирала в себе си и отказва да се ангажира с обществените дела.
Днес е един лош ден за Българската демокрация ако такава въобще съществува. Не знам колко хора го разбират. Все си мисля, че повечето се тупат в гърдите: "Булгар Булгар"... и с това нашия изкривен национализъм замества желанието за един нормален живот.

ГРЪНДЖ

Даааа,

някой помни ли 90те години? Май не. Имам чувството, че никой не се напряга много да си спомня за тях. Честно казано не знам защо. В интернет почти няма нищо за 90те години в България - с изключение на няколко клипа в You Tube. Няма стачки, няма протести, няма нищо за романтиката на 90те в училищата и университетите... преди всичко да се превърне в една чалга. Никой не помни. Ами тогава, нека аз напомня малко.

Аз израстнах през 90те. Завърших училище, университет. За мен 90те бяха години на формиране. И какъв по-голям късмет от това. Да наистина в България 90те бяха мизерни, пълни с лъжи и грабене. Но те бяха също години на надежда, рок, откриване, градска романтика. За по-малко от 10 години младите хора в България изживяха емоциите на няколоко поколения техни връстници от запада. Ние изживяхме множество течения за много кратко време... искахме да наваксаме загубеното време...В едно поколение намериха място хипари, пънкари, скинари, хеви метъли, кришнари, евангелисти... и не на последно място грънджове. Ето защо съм сложил снимката на горкия Кърт Кобейн. Я да се напънем малко и да се върнем към 1995-6 в БГ. Имаше ли някой, който да няма такава прическа??? А? Преди всички да се обръснат и за заприличат на мутри?!

Имаше групи от млади девойки и пичове, които развиваха много яка ъндърграунд култура. Имаше "Пънка" на мястото на което сега се готви Софийското СИТИ :) (бул. Тодор Александров). Имаше кубинки, дълги черни палта.... ееееееех. Ами мешка да си намериш беше много кууул и разни гаджета и чичовци от армията бяха принудени да крадат мешки за да снабдяват откриващата себе си генерация. А даааааа..имаше и Синьото Кафе. То всъщност беше повече останка от социализма когато някакви неформали се събирали..наркотици и т.н. През втората част от 90те години мисля, че то навлезе в залез и сега се явава спирка на строящото се метро.

Може би само аз се сещам за Киора, Херман'с Улф Бенд, Контрол, Милена, Подуене Блус Бенд?! Зала Универсиада се пукаше по шевовете от хиляди супер щастливи хора. Пеехме, скачахме, имаше Пого (важното в Погото е да участваш:)) Има по-малко шанс да се нараниш от колкото ако гледаш от страни).



Имаше и по-тайни места като Маймунарника в Борисовата Градина където освен да изпие по една бира човек можеше и да види някоя друга банда. Групи като Green Day и Offspring редовно забиваха в множевсто Софийски клубове... е не на живо... ама така ни се струваше. Имаше също една дискотека. Алетрнативна обаче и се казваше Олимпия. На 4ти километър. А там какво беше...


Имаше Кокарача, където БТР забиваха на световно ниво. Всеки четвъртък. Един път акyстична версия, един път електрическа. Наско беше с дълга коса и не беше над 100 килограма. А какъв глас а?! Да нямахме пари и се принуждавахме да си купим една водка - 10 човека и контрабадно да я внесем в Кокарача.... след това всички дружно си купувахме ЕДНА фанта лимон и водката бавно се смесваше с фантата, докато фантата ставаше една прозрачна прозрачна?! Ами колко още такива клубове имаше. Суингинг Хол, Мр. Пънч, Стъргалото... и много други. Имаше Рок... имаше радио Тангра. След това се появи Библиотеката ... но мисля, че това беше вече началото на залеза на този жанр забавление.

Имаше Студентски град. Четалните а?!? Веднъж бях на един купон където мисля, че имаше една педя бира на пода. Не знам защо. Целия блок се тресеше от една огромна уредба, но на никои не му пукаше! А и да дойде бабата рецепционистка ... нейсе.

Не че нямаше селения и простотия. Разбира се, че имаше. Имаше хорица, дори студенти, които си слушкаха тъкмо прохождащата чалгица, но имам чуството, че не те определяха ритъма на живот и светогледа. Не както сега. Признавам вина имаме всички, защото като се появи Радка Пиратка... беше едно ново... екзотично... смеехме се на простотията... гледахме как разни тъмни субекти бързо привикнаха с чупките и въоще не осъзнавахме каква заплаха се изправя пред всички нас... пред бъдещето на България.

90те години също беше времето, когато моето поколение откри някои романтични черти на нашето черноморие. Сигурно е било много хубаво да се ходи в Созопол през 70те и 80те. Ако си спомняте през 90те вече се смяташе, че Созопол е затъпял. Завиждам на тези дето са го виждали преди. Въпреки това ние видяхме Българското черноморие преди то да бъде абсолютно "basterdized" от изпрания капитал. Имаше все още приказни места на които ние се отдадохме за винаги. Поне в нашите спомени. Едно от тях е на снимката на моя блог... под заглавието. Нямаше още мутренски хотели. Ходеше се на квартира и душа и бойлера си бяха обичайна тема с хазяйката.


Да не говоря за 1990-1997 когато имаше протести в Софийския в Натфиз в ВИАС...шествия, надежди... кой не скача е червен. За това пък вече не само, че не може да се намери никаква информация и снимки (дори в интернет)... това се смята за срамно да се говори. В Българя даже може сериозно да си нараниш кариерата ако говориш за тези неща дето май били фикция!?!? Или имаме много къса памет или някой много иска да се забрави всичко...До край.









Малко лица от протестите... Това бяха лицата на 90те в България. Къде са сега те?

Жалко, че това беше и времето през което докато ние мечтаехме някъде един зъл организъм чертаеше плановете за Българските Досиета X...за ограбването на България...за тоталното опустошаване и деградация на нацията. Това беше времето когато се градяха основите на една олигархична държава пропита с организирана престъпност и корупция... помним ли Първа Частна Банка, Анжел, Луканов, Мултигруп, безброй генерали...

От сегашната ми гледна точка, част от тези ми мисли сигурно са диктувани от факта, че това беше една много яка младост! Ама такава не само няма на много места по света, тя не може и да се повтори... дори клинично :). Който е живял по онова време в България... може да се има за голям късметлия. Който е бил на правилната възраст и е участвал активно в живота на онова време... е той вече е Щастливец. Аз викам да кажа едно "Наздраве" за онези магични моменти, които можеха да се случат само тогава, само на нас и само в България!


П.С: Този постинг както се вижда предлага само една мааалка извадка от нещата, които ни се случиха тогава. Ако някой все пак прочете това и иска да допълни листа с неща от 90те години... заповядайте.. пишете коментари колкото искате! Мерси