По-малко от две седмици до изборите за президент. Обама води с повече от 5%. Както стана ясно аз го подкрепям, въпреки, че имам доста резерви по много от неговите позиций. Както и да. Избора на Обама ше е не само една глътка свеж въздух за Америка, но и за света. Не само защото може да говори добре и за разлика от Буш е харизматичен. Най-вече защото е черен. Само 50на години след Мартин Лутер Кинг и Роза Паркс. Интересно е, една държава може да скъса с много от предрасъдъците за по-малко от 50 години. За по-малко от 50 години бивши роби се научиха да бъдат лидери... дори и президенти. Ние Българите за повече от 120 години не се научихме да да не бъдем роби! Жалко!
В това е силата на тази държава. До сега тя винаги е намирала сили да се преотркие да се реорганизира да се мотивира. Избора на Обама (ако той не доведе до някакви катаклизми и големи разочарования) символизира точно това.
Избора на черен президент, който не е от богато политическо семейство ще е също голям удар срещу критиците на Америка по света. Поне тези, които наистина умеят да мислят ще трябва да признаят, че това показва не слабостта а силата на Америка. Ще е интересно да видим обама в компанията на Медведев, Саркози или Ахмединаджад.:)
Обещавам - това няма да е Буш!
Знам, че в места като нашата България целия избор на Обама ще бъде принизен от 80% от популацията до: "Ебати цинанин си избраха за президен... ебах ти държавата с претенци.... а пълна с цигани дебелаци и глупаци... та сега и циганин за президент " И с това ще обяват идването на края на Америка. Те няма да се опитат да вникнат по-дълбоко.
Жалко, че има още мнооооооооого път да извървим за да порастнем... ако въобще можем да порастнем от гледна точка на своите гледни точки. Ние сме инати и се мислим за голяма работа. Това ни пречи да се видим от страни и да преценим по-реалистично качествата си и мястото си в света.
А за Обама... наздраве. Само да не вземе някой реднек да му види сметката, че нещата могат да се завъртят по много неприятен начин.
Saturday, October 25, 2008
Шамар
Голяма криза а!? Света се тресе от глобална финансова криза, която май ще се превърне в една глобална рецесия. Няма смисъл да се говори за причините довели до тази криза. Няма смисъл да се говори и за това колко време ще продължи. Всички ние в активната си възраст само може да се надяваме да е колкото може по-кратка.
Този постинг не е за самата криза. Този постинг е за шамара, който тази криза удари на много различни лица по света. Например:
1) Шамар за дерегулирания англо-саксонски модел. Оказа се, че без известен надзор човешката алчност избуява като бурен и кара дори и умни хора да правят глупости. За по-малко от месец имена като Мерил Линч, Лимън Брадърс, Морган Стенли и т.н. останаха в небитието. Дори икони като Голдман Сакс, Сити Груп и Ей Ай Джи са на ръба на банкрута. Разбра се, че Америка е много уязвима и че тряба да търси начин на се развива не с измислени финансови инструменти а с реална икономика произвеждаща технологий и добавена стойност.
2) Шамар за континентална Европа и ЕС. Само седмица след като лидерите се присмиваха на Америка и Англия техните банки се оказаха в същата позиция... е да може би малко по-малко, но Hypo, ING и мнозина френски банки имаха нужда от инжекций. Беше тъжно да се види как в ЕС наистина няма разбиране за истински общи действия в една криза като тази. Според мен проблема е лидерски като има лидери като Берлускони. Малко беше като всеки за себе си.
3) Шамар и то голям за Русия - пъчещата се петролна империя. Видя се, че като падне петрола от $150 за барел до $65 май няма нищо друго. Започна да се разбира, че ако цените на суровините се запазят ниски Русия е беда много по-голяма от тази на западния свят. Разбра се, че Путин и Медведев и всичките олигарси от КГБ май не се успяли да използват милиардите долари за да развиват една нормална икономика. Фондовата борса в Москва спираше почти всеки ден от риск да се срине. Газпром започна да губи пари а сума си олигарси загубиха много от милиардите си. Същия шамар до известна степен получиха и други страни от Опек и Иран. Все разни пъчещи се петролни гамени, чийто глас в света нямаше съвсем да се чува ако нямаха петрол. Не може да не си зададе човек въпроса: А какво са направили с двете си ръце?
4) Шамар, но в по-малка степен за Китай. Там рецесия няма да има, но растежа ще се забави. Там се работи и не се разчита на само на суровини. Китай поне за момента има достатъчно вътрешно търсене и по-антична банкова система, което помага да се прескочат някой от мъките на западните общества... поне за сега.
5) Може би и шамар за надути балкански гамени като нашата малка България. Там се правят, че всичко е ОК... ама май не е... ще видим.
Разбра се, че света е станал страшно малък. Може би това е първата криза прави това много видно. Проблемите на една част от света могат много бързо да станат проблеми на всички и няма смисъл да се правим на величи и недосегаеми. Може би тази криза ше помогне на бъдещите лидери да разберат, че нашия малък свят започва да се нуждае от общи мерки не само по въпроси като банково дело и икономика, но и екология, глобално затопляне и бедност.
Този постинг не е за самата криза. Този постинг е за шамара, който тази криза удари на много различни лица по света. Например:
1) Шамар за дерегулирания англо-саксонски модел. Оказа се, че без известен надзор човешката алчност избуява като бурен и кара дори и умни хора да правят глупости. За по-малко от месец имена като Мерил Линч, Лимън Брадърс, Морган Стенли и т.н. останаха в небитието. Дори икони като Голдман Сакс, Сити Груп и Ей Ай Джи са на ръба на банкрута. Разбра се, че Америка е много уязвима и че тряба да търси начин на се развива не с измислени финансови инструменти а с реална икономика произвеждаща технологий и добавена стойност.
2) Шамар за континентална Европа и ЕС. Само седмица след като лидерите се присмиваха на Америка и Англия техните банки се оказаха в същата позиция... е да може би малко по-малко, но Hypo, ING и мнозина френски банки имаха нужда от инжекций. Беше тъжно да се види как в ЕС наистина няма разбиране за истински общи действия в една криза като тази. Според мен проблема е лидерски като има лидери като Берлускони. Малко беше като всеки за себе си.
3) Шамар и то голям за Русия - пъчещата се петролна империя. Видя се, че като падне петрола от $150 за барел до $65 май няма нищо друго. Започна да се разбира, че ако цените на суровините се запазят ниски Русия е беда много по-голяма от тази на западния свят. Разбра се, че Путин и Медведев и всичките олигарси от КГБ май не се успяли да използват милиардите долари за да развиват една нормална икономика. Фондовата борса в Москва спираше почти всеки ден от риск да се срине. Газпром започна да губи пари а сума си олигарси загубиха много от милиардите си. Същия шамар до известна степен получиха и други страни от Опек и Иран. Все разни пъчещи се петролни гамени, чийто глас в света нямаше съвсем да се чува ако нямаха петрол. Не може да не си зададе човек въпроса: А какво са направили с двете си ръце?
4) Шамар, но в по-малка степен за Китай. Там рецесия няма да има, но растежа ще се забави. Там се работи и не се разчита на само на суровини. Китай поне за момента има достатъчно вътрешно търсене и по-антична банкова система, което помага да се прескочат някой от мъките на западните общества... поне за сега.
5) Може би и шамар за надути балкански гамени като нашата малка България. Там се правят, че всичко е ОК... ама май не е... ще видим.
Разбра се, че света е станал страшно малък. Може би това е първата криза прави това много видно. Проблемите на една част от света могат много бързо да станат проблеми на всички и няма смисъл да се правим на величи и недосегаеми. Може би тази криза ше помогне на бъдещите лидери да разберат, че нашия малък свят започва да се нуждае от общи мерки не само по въпроси като банково дело и икономика, но и екология, глобално затопляне и бедност.
Saturday, October 11, 2008
Servant Leader
Незнайно защо и откъде дълбоко в мен има едно създадено чуство за служене. Иска ми се да направя нещо смислено за хората, обществото... Дали като кмет, дали като собственик на фирма, която си върши добре работата, дали със своето "облагородяващо" присъствие някъде.:) Все си ги представям едни. Но истина... истина ви казвам като преценявам възможните си ходове за бъдещето винаги ги пречупвам през лещата на това, което може да има някакво добро за хората. Иска ми се моят престой на земята да е свързан с нещо по-голямо и благородно от това да се чуди човек как да натъпче собствения си търбух.
Пак казвам, не знам от къде дойде в мен това чуство на дълг. Винаги съм мислел, че тези, които са постигнали повече, знаят повече и са видяли и изпитали повече трябва да служат на другите да им отвярат очите един вид. Знам... знам. Малко съм си елитист. Обаче наистина мисля, че интелектуалния елит на една нация или на човечеството като цяло има ДЪЛГ да стъпи на сцената и участва в живота на другите, да определя целите и ценностите на по-голямата общност, да решава проблеми и да дефинира "добро" и "лошо". Ако този интелектуален елит абдикира от това си призвание други се намърдват на сцената и както случи в България вместо там да се играе някоя приятна постановка се дрънчи на пошлост и профанизъм и едно постоянно лапкане от мазни и мустакати неандерталци. Така е не само в България. За съжаление и на световната сцена са се наместили доста тъпири и хора, които не могат надскочат себе си.
Къде е в това време интелектуалния елит? Тихо и кротко си чете някъде книжчица. Пие кафенце и лукаво се любува на своята изолация. Присмива се на тъпирите. Понякога се ядосва и пени, но като цяло смята образованието и интелекта за самоцел.
Важно е да се разбере, че аз правя разлика между образован човек и интелектуален елит. Образовани с дипломи дал Бог. Интелектуалния елит изисква лидерство и жертвоготовност...готовност да служиш за общото благо. Готовност да служиш за нещо по-възвишено от задоволяването на най-мизерните житейски повици.
Както казах в началото някакси без да искам и да знам защо в мен има такова чувство н дълг за служене. Да наистина не съм го реализирал в нещо смислено досега било то в Америка или в България. Моля се някой ден да имам тази възможност. Може би за това говори добрия стар Абрахам Маслоу в своята пирамида на човешките нужди. Най-отгоре стои "self-actualization". Toва е най-високото ниво на нуждите на един човек. Мисля че да служа на нещо по-голямо и смислено ще е моята реализация... независимо къде.
Не обвинявам никой който не страда от такова чуство. Много приятели и познати имам, които не се и замислят по този въпрос.Особено като заговоря за БГ... Лидерсто, служене - за кво бе? Ще си късаш нервите. Мисля, че е много по-лесно да нямаш такова чувство и да имаш дебела кожа а и дебел врат. И са прави. 100% са прави. За това никой не виня. Прости исках да споделя моята гледна точка по служещия лидер. Такъв искам да съм аз за общностите с които влизам в контакт - семейство, приятели, работа а и дано нещо по-голямо някой ден.
Пак казвам, не знам от къде дойде в мен това чуство на дълг. Винаги съм мислел, че тези, които са постигнали повече, знаят повече и са видяли и изпитали повече трябва да служат на другите да им отвярат очите един вид. Знам... знам. Малко съм си елитист. Обаче наистина мисля, че интелектуалния елит на една нация или на човечеството като цяло има ДЪЛГ да стъпи на сцената и участва в живота на другите, да определя целите и ценностите на по-голямата общност, да решава проблеми и да дефинира "добро" и "лошо". Ако този интелектуален елит абдикира от това си призвание други се намърдват на сцената и както случи в България вместо там да се играе някоя приятна постановка се дрънчи на пошлост и профанизъм и едно постоянно лапкане от мазни и мустакати неандерталци. Така е не само в България. За съжаление и на световната сцена са се наместили доста тъпири и хора, които не могат надскочат себе си.
Къде е в това време интелектуалния елит? Тихо и кротко си чете някъде книжчица. Пие кафенце и лукаво се любува на своята изолация. Присмива се на тъпирите. Понякога се ядосва и пени, но като цяло смята образованието и интелекта за самоцел.
Важно е да се разбере, че аз правя разлика между образован човек и интелектуален елит. Образовани с дипломи дал Бог. Интелектуалния елит изисква лидерство и жертвоготовност...готовност да служиш за общото благо. Готовност да служиш за нещо по-възвишено от задоволяването на най-мизерните житейски повици.
Както казах в началото някакси без да искам и да знам защо в мен има такова чувство н дълг за служене. Да наистина не съм го реализирал в нещо смислено досега било то в Америка или в България. Моля се някой ден да имам тази възможност. Може би за това говори добрия стар Абрахам Маслоу в своята пирамида на човешките нужди. Най-отгоре стои "self-actualization". Toва е най-високото ниво на нуждите на един човек. Мисля че да служа на нещо по-голямо и смислено ще е моята реализация... независимо къде.
Не обвинявам никой който не страда от такова чуство. Много приятели и познати имам, които не се и замислят по този въпрос.Особено като заговоря за БГ... Лидерсто, служене - за кво бе? Ще си късаш нервите. Мисля, че е много по-лесно да нямаш такова чувство и да имаш дебела кожа а и дебел врат. И са прави. 100% са прави. За това никой не виня. Прости исках да споделя моята гледна точка по служещия лидер. Такъв искам да съм аз за общностите с които влизам в контакт - семейство, приятели, работа а и дано нещо по-голямо някой ден.
Sunday, October 5, 2008
Порастване
МАЙСКА ВЕЧЕР
Забулена вечер, гадаеща младост,
с мечтателен шепот пристъпва едва:
- предчувствия смътни за скърби и радост
в гърдите ми ронят невнятни слова.
Зефири отбулят вълшебна съблазън,
целува я месец по тъжно лице;
- надежди възтържни и тайна боязън
отново вълнуват безсънно сърце.
И сянка припада край сянката в жажда -
преплитат се, чезнат по златни листа:
- мечта на мечтата се нежно обажда,
посреща мечтата позната мечта...
П.Яворов
Е и, какво стана с нас? Порастнахме. Станахме учени, бизнесмени,програмисти, бащи и майки. Ето ни: ставаме в 6 (че и по-рано) правим си едно кафе, гледаме да бием трафика, щрак 10 часа безмислен труд, пак трафик, готвене, приготвяне за следващия ден, бурна радост когато се изнесем някъде през уикенда... няма значение къде... където ни видят очите. Станахме сериозни. Планираме кариера, позиционираме се пред разни шефове. Искаме още и още... (не говоря за пари просто забравихме да се задоволяваме с по-малко). С нищо не може да ни се уогоди.Или ни се струва, че много работи...или че малко свободно време имаме, или много се изморявме с нашите наследници...или се ядосваме на неща извън нашия контрол. Планираме, планираме... с кого ще живеем, къде, колко време, какво ни се работи, как искам да се чуствам когато съм щастлив... и т.н.
На всичкото отгоре сме започнали да свикваме и дори да се задоволяваме с повърхностни комуникации с приятели (кой няма facebook, skype, myspace)и една друга тегоба на нашето време: instant gratification като начин на живот. Искам всичко и ако може СЕГА. СЕГА е ключовата дума. Един пример: помни ли някой как се слушаше музика с касети... слагаш ... превърташ... лентата заяде... минал си желаната песен... искаш друг албум. В дигиталния свят в който живеем всичко а на един "клик" разстояние. На моя АйПод :)) имам около 4 хиляди песни. Всичко, което някога съм слушал с малки изключения. За секунди намирам каквото искам... сменям албуми... ери. Това за съжаление се превръща в начин на живот. В един момент забелязваш, че се изнервяш, когато не всичко става толкова бързо колкото в твоя iPod.
Докато всичко това се разиграва в нашите прегрели глави забелязваме, че сме изморени 90% от времето а очите вече не блестят така и не са така ясни и вперени в хоризонта в очакване на неизвестното, на новото приключение, новата девойка - позната на наш познат, която няма да ни остави да заспиваме.
Вески ден си казваш: ще помисля, ще намеря решение на всичко включително и на въпроса с времето ....безмилостното време, което знае само едно: да минава...все по-бързо.
Защо изведнъж в този общо взето политически блог (въпреки, че това не беше идеята)пиша за такива неща. Защото видях малкия ни син, който е на 18 месеца, да разлиства Малкия Принц. Той нищо не разбира милия, но гледа и говори нещо на своя си език. Той е малкия принц сега...Малкия Принц, който до не отдавна бяхме всички ние - онези отгледани в саксия, впечатляеми, романтични и наивни българчета които се вълнуваха, мечтаеха и терзаеха. Нали логиката и философията на Малкия Принц беше базата за живот на много хора, които познавах както и основа на множество романтични заигравки.
Какво стана? Някой чел ли е "Мондо" или "Неизвестното на Земята" на Ж.М.Г. ЛьоКлезио?
Съзерцание на красотата. Наивна и истинска.
Започваме да заместваме спомените за мистиката на нашата младост с тактическите цели на нашето всекидневие. Все по-трудно се впечатляваме ... и това е част от порастването. Все по-трудно знаем кои сме и коя е всъщност нашата истинска идентичност.
След някоя година ще стане 15 години от както завършихме гимназия.
Имам един спомен: Двора на Английската, Декември, шест и нещо вечерта, червени Декемрвийски залези, Walkman Panasonic, много ама много Мarillion. Ето:
II. Mylo
Oh I remember Toronto when Mylo went down
And we sat and cried on the phone
I never felt so alone
He was the first of our own
Some of us go down in a blaze of obscurity
Some of us go down in a haze of publicity
The price of infamy, the edge of insanity
Another Holiday Inn, another temporary home
And an interviewer threatened me with a microphone
'Talk to me, won't you tell me your stories."
So I talked about conscience and I talked about pain
And he looked out the window and it started to rain
I thought maybe I've already gone crazy
So I reached for a bottle and he reached for the door
And I picked up the sleeping pills crushed on the floor
Inviting me to a casual obscenity.
Забулена вечер, гадаеща младост,
с мечтателен шепот пристъпва едва:
- предчувствия смътни за скърби и радост
в гърдите ми ронят невнятни слова.
Зефири отбулят вълшебна съблазън,
целува я месец по тъжно лице;
- надежди възтържни и тайна боязън
отново вълнуват безсънно сърце.
И сянка припада край сянката в жажда -
преплитат се, чезнат по златни листа:
- мечта на мечтата се нежно обажда,
посреща мечтата позната мечта...
П.Яворов
Е и, какво стана с нас? Порастнахме. Станахме учени, бизнесмени,програмисти, бащи и майки. Ето ни: ставаме в 6 (че и по-рано) правим си едно кафе, гледаме да бием трафика, щрак 10 часа безмислен труд, пак трафик, готвене, приготвяне за следващия ден, бурна радост когато се изнесем някъде през уикенда... няма значение къде... където ни видят очите. Станахме сериозни. Планираме кариера, позиционираме се пред разни шефове. Искаме още и още... (не говоря за пари просто забравихме да се задоволяваме с по-малко). С нищо не може да ни се уогоди.Или ни се струва, че много работи...или че малко свободно време имаме, или много се изморявме с нашите наследници...или се ядосваме на неща извън нашия контрол. Планираме, планираме... с кого ще живеем, къде, колко време, какво ни се работи, как искам да се чуствам когато съм щастлив... и т.н.
На всичкото отгоре сме започнали да свикваме и дори да се задоволяваме с повърхностни комуникации с приятели (кой няма facebook, skype, myspace)и една друга тегоба на нашето време: instant gratification като начин на живот. Искам всичко и ако може СЕГА. СЕГА е ключовата дума. Един пример: помни ли някой как се слушаше музика с касети... слагаш ... превърташ... лентата заяде... минал си желаната песен... искаш друг албум. В дигиталния свят в който живеем всичко а на един "клик" разстояние. На моя АйПод :)) имам около 4 хиляди песни. Всичко, което някога съм слушал с малки изключения. За секунди намирам каквото искам... сменям албуми... ери. Това за съжаление се превръща в начин на живот. В един момент забелязваш, че се изнервяш, когато не всичко става толкова бързо колкото в твоя iPod.
Докато всичко това се разиграва в нашите прегрели глави забелязваме, че сме изморени 90% от времето а очите вече не блестят така и не са така ясни и вперени в хоризонта в очакване на неизвестното, на новото приключение, новата девойка - позната на наш познат, която няма да ни остави да заспиваме.
Вески ден си казваш: ще помисля, ще намеря решение на всичко включително и на въпроса с времето ....безмилостното време, което знае само едно: да минава...все по-бързо.
Защо изведнъж в този общо взето политически блог (въпреки, че това не беше идеята)пиша за такива неща. Защото видях малкия ни син, който е на 18 месеца, да разлиства Малкия Принц. Той нищо не разбира милия, но гледа и говори нещо на своя си език. Той е малкия принц сега...Малкия Принц, който до не отдавна бяхме всички ние - онези отгледани в саксия, впечатляеми, романтични и наивни българчета които се вълнуваха, мечтаеха и терзаеха. Нали логиката и философията на Малкия Принц беше базата за живот на много хора, които познавах както и основа на множество романтични заигравки.
Какво стана? Някой чел ли е "Мондо" или "Неизвестното на Земята" на Ж.М.Г. ЛьоКлезио?
Съзерцание на красотата. Наивна и истинска.
Започваме да заместваме спомените за мистиката на нашата младост с тактическите цели на нашето всекидневие. Все по-трудно се впечатляваме ... и това е част от порастването. Все по-трудно знаем кои сме и коя е всъщност нашата истинска идентичност.
След някоя година ще стане 15 години от както завършихме гимназия.
Имам един спомен: Двора на Английската, Декември, шест и нещо вечерта, червени Декемрвийски залези, Walkman Panasonic, много ама много Мarillion. Ето:
II. Mylo
Oh I remember Toronto when Mylo went down
And we sat and cried on the phone
I never felt so alone
He was the first of our own
Some of us go down in a blaze of obscurity
Some of us go down in a haze of publicity
The price of infamy, the edge of insanity
Another Holiday Inn, another temporary home
And an interviewer threatened me with a microphone
'Talk to me, won't you tell me your stories."
So I talked about conscience and I talked about pain
And he looked out the window and it started to rain
I thought maybe I've already gone crazy
So I reached for a bottle and he reached for the door
And I picked up the sleeping pills crushed on the floor
Inviting me to a casual obscenity.