8 ми Декември

Един бърз носталгичен постинг.

Почти го забравих този празник. Доста време мина. За последно го празнувах преди 9 години. Лелееее. Доста мои познати и приятели заминаха за чужбина за бакалавърска степен и не минаха през уютната романтика на това време. Понякога си казвам, че и аз сигурно трябваше да замина а не да си губя времето в УНСС. Но какво време беше това. Казвам го съвсем откровено: нямам никакво съжаление, че бях в България тогава, че дори и в УНСС. Не е за вярване, но и там има стойностни хора с които останахме приятели.
Няма смисъл да убеждавам някой, че сме учили. Учихме нещо... ама кой си спомня. Никаква практика разбира се... както си трябва лекции и упражниения. Мръзнене. Тогава нямаше даже парно ... Криза 96-97ма. 94 или 280 идваха веднъж на час и пъъъъъълни с хора... а те идваха и по два... за да ти е още по гадно. А то стуууууууд! И студентите с палта и шапки.
Та за учене, нищо не научихме. Каквото научихме го научихме от живота, магистърските си програми, стажове, работа! Но какув купон беше Господи. По време на кризата... както се казва... като няма хляб яже пасти... Май като няма пари и възможности народа се впуска да се весели :).

И след като не си научил нищо идва 8ми декември и влаковете се напълват със студенти... касетофони, водка... рок енд рол :) Централна гара приличаше на мравуняк. Копривщица, Трявна, Костенец, Велинград... какво да си говорим. Добре, че го имаше за да има какво да си спомняме цял живот. Сигурно всички поколения минават през това. Сигурно всичко е малко или много от възрастта. Няма значение. Важното е, че няма съжаление, че бях там и аз пих и се веселих ... и както се казваше в разни приказки и " мед ми тече по брадата".

Спете спокойно деца! Наздраве!

Криза

Един бърз постинг. Както винаги чета разни коментари и статии за световната криза в момента. Както съм казвал в предишни мои писания разни нечистоплътни Нострадамуси вече обявиха края на западната цивилизация и на САЩ. Как империята се разпадала; как живеят на кредит, как Русия и Китай спонсорирали Америка и ако си извадели парите щяло всичко да се срути. Така, аз няма да коментирам в детайли икономическата обосновка на тези мнения. За тази цел има макроикономисти, които са много по-квалифицирани от мен и далеч по-квалифицирани от форумците да дават мнения. Аз само искам да задам два въпроса за премисляне:

1) С изключение на няколко малко на брой арабски държави, които по чисто съвпадение имат необятни количества петрол ако една нация е мързелива и не и се работи в общия случай е и бедна и мизерна. Добре... искам да попитам Нострадамусите...дори и да се срине Америка и целия западен свят - относително погледнато те пак ще са по-добре просто и единствено защото работят. Поне на този етап те създават с както с двете си ръце така и с умовете си. Мързеливите измекяри и критикари няма как да са по-добре. Просто няма от къде да дойде.

2) Втория въпрос разглежда дискусията за това как Русия и Китай, които спонсорирали дефицитите на САЩ (които No Doubt са огромни)и как ако те решяли да си изтеглят парите всичко ще колабира. Въпроса ми е: и къде ще ги сложат тези пари? В петролните си кладенци или в доменните си пещи? Самия факт, че техните пари са там лаически за мен означава, че те вярват повече от много други в САЩ, в трудолюбието на хората, в тяхната производителност, динамизъм, научен потенциял и дух.Вярват, че това е една добра инвестиция. Може би вярват повече от колкото в тези качества на собствените си народи.

...

С това ще спра да говоря за кризата, за САЩ и т.н. за известно време. Не искам да се повтарям на тази тема. Нека се надяваме, че нещата в световен мащаб ще се опрявят и ще има повече шастливи хора. Мисля да пиша малко за по-леки неща... за нещата от истинския живот. Те не са по-малко важни.

Евреи

Съжалявам мили деца, но напоследък просто не мога да намеря да кажа нещо позитивно за Българина и съвременното Българско общество. Опитвам се. Търся и просто не мога да намеря. А всичките ми приятели знаят колко обичам България. Нито етичност, нито честност, нито благодоство, нито трудолюбие, нито ученолюбие, нито уважение, нито някаква гражданска позиция по въпроси дето могат да ти избодат очите (като корупция, убиийството на БГ природата) или просто да ти видят сметката (като един пиян Максим Стависки). Искрено се извинявам, но не мога да намеря нищо положително. Ако някои може да сподели нещо моля пишете. Ще съм дълбоко признателен защото като оловна топка ми е заседнало чувство на тъга. Тази дълбока тъга понякога мимикрира в грозното чуство на срам, презрение, гняв и безсилие към модерния БГ архетип.

Исках да кажа две нещица за толерантния Българин. Мисля, че Българина може би е толерантен само защото е безкрайно мързелив... но това е друга тема :)

Днес някои Български медии имаха репортаж, че Барак ХЮСЕИН Обама си избрал шеф на кабинета ( Chief of Staff). Rahm Emanuel се казвал. Ок... турнали снимка. Много невинничко в две от изданията се казва нещо като: Рам Емануел изповядва Идейската вяра. Първото му име значело еди кво си... фамилията му значела еди кво си на Еврит.

Защо се споменава този факт ей така невинничко. Защото тези платени медийки много добре знаят, че първо Българина мрази евреите. Не знам защо. Честна дума. Нали си ги запазихме през втората световна война и с това много се гордеем. Ама май са били други хората тога. Форумите под тези статии бълваха от помия -Ционисти, Чифутляги и т.н. Майко мила колко омраза!Как било жалко, че Хитлер не ги е довършил?>!?
Втората причина да се спомене невинно произхода на този чиляк е да се затвърди разбирането, че САЩ се управлява от Евреи. Това разбира се донякъде е така. Не е трудно да се види как хора с имена като Diamond, Goldman, Wier, Rubin, Friedman и т.н. присъстват на много различни сцени - политическа, икономическа,научна и артистична. Е и какво от това? За 8 години прекарани тук съм се зпознал, сприятелил и работил с доста евреи и мога да кажа следното:
1) Те работят умно. Тоест те ползват повече ума си отколкото ръцете.
2) Те си помагат и потдържат.
3) Образованието е ценност номер 1. Ето защо има сума си учени, доктори, музиканти, актьори и режисьори. Ако Европа не беше изгонила евреите си техните откритията и умствен потенциял би бил двигател за не една или две компании и страни.

Аз мисля, че горните атрибути са доста позитивни. Вие не мислите ли така? Ако нашето Българско общество се крепеше на подобни принципи резултатите сигурно щяха да са други.
Статусът постигнат от Еврейте в обществото не е резултат на военен режим или преврат а на тяхния ум и предприемчивост. Не е тайна, че те създават блага, които далеч надхвърлят техните граници в обществото и икономиката. Да речем - Американското Обществено Радио е фрашкано се евреи. Никой,ОБАЧЕ, не може да ме убеди, че това не е една от най-интелигентните медии в света. www.chicagopublicradio.org

Не. Както знаете аз не съм евреин. СПОКО. Просто се опитвам да си обясня тоталната омраза към тия хора от редовия Българин. Тази омраза дефинира отношението на същия този индивид към САЩ като място където ционистите си развяват коня и само кроят как на прецакат малки и наивни душици като Сирия, Иран и дори нашата малка и нещастна България. Интересно е още как световното еврейство се дискутира само в контескта на Америка. Защо никога не се напомня и споменава, че в Русия бъка от евреи. Идеолозите на Комунизма и Руската Революция - евреи. Половината руски учени, музиканти и т.н. - евреи. Половината от руските олигарси - евреи. Няма и дума за това разбира се. Защото нашите медии не се интересуват дори малко от обективност. Те се интерсуват да промият до край зомбираните ни съотечественици.

За последно ще кажа, че според мен евреите са много близки до нас по учудващо много неща. Едно от тях е не особеното им чистоплътие. Ето защо стига идеологеми и простотии. Както казваше добрия котарак Леополд: "Ребята давайте будем друзя"

YES WE CAN

Чета Българските медии и не мога да повярвам на очите си. Особено разни издания като Нюз.бг. Колко много мразим Америка в нашата малка и нещастна България.
Как стана това? Колко помия, злоба, несдържан расизъм се излива от разни платени ченгета по форумите ит редовия безмозъчен чалгизиран лумпен.
Както и очаквах статиите са пълни със зле прикрит анти-американизъм (В много от тях с натъртване се говори за Барак Хюсеин Обама; избора му се обяснява с демографската промяна в САЩ т.е. те черните и мексиканците си избраха негър за президент). Никъде не става дума, че без вота на младите и на голяма част от белите този избор нямаше да е възможен. Щат като Айова има само 2% черни бе спечелен от Обама. Вместо избора да е повод за радост за тържеството на демокрацията Българските медии плетат разни конспирации гледат как да подценят този празник. Вместо да се замислим и да разберем, че избирането на черен президент в една преобладаващо бяла държава (над 70%) показва способноста на тази нация да се учи, развива, еволюира да оценява хората по техните способности а не по цвета на кожата им. Това показва силата на тази нация и на демократичния процес. Само факта, че Джордж Буш ще си тръне от белия дом без претенции и увъртания и след него по нормален и демократичен начин ще влезе чернокож трябва да накара и най-големите критици да млъкнат поне за малко. Особено когато в същото време президента на Русия Медведев иска да му увеличат мандата на 6 години. Ееееех тоталитаризма не им излиза от главицата на братушките.
В Америка всеки може да прави каквото иска доколкото спазва няколко основни правила. Може да е ляв, десен, богат, битник, хипар, антиквар... В Америка може да се публикува следната книга:




С други думи как да бъде осъден Дж. Буш (действащ президент) за убийство (има се предвид войната в Ирак и жертвите свързани с нея. Интересното е, че книгата е написана от бивш главен прокурор. В страна като Русия на която Българан се възхищава всекидневно не за книга а за няколко статии ще те очистят както очистиха Ана Политовская. По същия тертип за книгите си замина Георги Стоев в България а един редактор беше пребит с метални пръти заради статийте.
Мисля, че е ясно къде има действаща демокрация. Само не ми е ясно защо Българина не обича действащата демокрация.
Пак искам да кажа: Не смятам САЩ за перфектно място. Както моите приятели знаят на мен Обединена Европа ми е в сърцето!!!Има мнооооого проблеми и не един очистен президенt. Има много други страни, чийто модели са по-успешни в различни области. Просто не искам да бъда обвинен в някакъв СЛЯП про-американизъм.

Хора- това са статиите в медиите. Просто не ми се говори за форумите. Винаги ми е било ясно, че голяма част от тея по форумите са платени драскачи. Но, винаги е имало и по-нормално мислещи хора. Голямо беше очудването ми да видя, че 90% от коментарите бяха в стила: Негър, клоун, циганин, мангал, читак и т.н.Избрали го били щото по-лесно ще му дърпат конците защото бил черен?!?!И други изводи имаше по форумите и статиите, които просто могат да те смаят - пълно непознаване или нарочно пречупване на действителноста тук. Пълна липса на мозъчна дейност! Мислех да сложа малко цитати, но просто не искам да замърся перманентно този блог. Истината е, че ме е срам от тези мои сънародници. Срам ме е. Тъжно ми е и ми е жал за всички нас. Вместо да видим как една велика нация може да еволюира за по-малко от 50 години ние сме направо в средните векове- омраза, мрак, неграмотност, злоба. Защо просто не можем да сме нормални. Да приемем другите хора за нормални. Хората в Америка са като всички нас - имат проблеми, успехи, падения, мечти, сметки за плащане, деца...Нормални и според мен добронамерени хора. Имат проблеми за решаване и вместо ние да погледнем своите проблеми за решаване ние злобно се хихикаме псуваме и предричаме края на еди ква си ционистичната империя. Толкова ли е трудно да се разбере, че е по-важно какъв е характера, образованието, ценностите на един човек отколкото какъв е цвета на кожата му. А ние псуваме по форумите.
Света има нужда от Америка - ако не за друго заради нейната заразяваща позитивност и градивна енергия.

Разбира се, че в САЩ не всичко е наред. Никога не е било. Може би никога няма да бъде. Може би това до голяма степен отговаря на природата на човека - ние самите не сме перфектни и не може да очакваме перфектни общества. Разбира се, че не съм съгласен с всичко, което Обама казва и което сигурно ще направи. Дайте обаче да спрем да говорим за конспирации, кой на кого дърпали конците и т.н. и да се зарадваме.... да празнуваме... да вярваме в нещо по-добро...да разберем историзма не случващото се... да сме част от света... да кажем и ние Yes We Can... a не нашето "No We Can Not".

Disclaimer: Тъй като често говоря за Русия и я сравнявам с Америка не искам да си вадите заключението, че мразя Русия. Всъщност към Русия тая дълбоко уважение. Уважение към нейните хора, таланти, умове и душевност. Мразя обаче Руския олигархичен и недемократичен модел крепящ се на петролно изнудване на света. Имам нетърпимост към общество управлявано от ченгата и крепяща се на послушни платени медии и болен национализъм (тип на гол тупан чифте пищови). За съжаление същия модел (освен петрола) се развива и в България и от това ми се гади!

Шивачки

Миналата седмица гледах по интернет новия Български филм "Шивачки".

За тези, които се интересуват прилагам линка:

http://clip4e.com/play_bylgarskiqt_film_shivatchki_tchast_1.htm&rel=1

Трябва да имате доста бърза връзка защото отнема време да се зареди, но качеството е доста добро.
Интересно филмче. Не лошо. Интересна музика, най-сетне приятни модерни цветове а не като по-старите филми "бой на негри в тъмна нощ"... :))

Тематиката следната: 3 девойки от Попово идват в София да си дирят късмета. Търсят работа, справят се някакси. В началото са неразделни. По-късно разбират, че живота с София си е една джунгла и трябва да се адаптираш за да оцелееш. Е и: Две от тях стават проститутки. Третата (най-невинната) остава, така да се каже, тяхната съвест. Разделят се, карат се и накрая си прощават. Краят е горе долу Хепи Енд.

Темата е актуална. Всички знаем,че нашия идиотски преход не свършва и всички знаем, че София се напълни с всякакви хора. Един бърз disclaimer: аз нямам против хората от провинцията. Имам много добри познати от провинцията. Големи хора. Аз имам проблем с агресията. Дали си от София или Попово... все тая.. ако се държиш като нормален човек. За съжаление, много от тези т.нар пришълци са изключително агресивни само и само да останат в София, да се докажат. И за съжаление не могат да надскочат себе си и се изпраскат с някоя нова кола, ботушки или телефон и не спират само за това да приказват.

Не знам дали хората от Попово имат дълбок диалект, но във Шивачки направо се шокираш да чуеш един много правилен Български език. Девойките едни невиннички, добре облечени със цветни шапки и дрехи в които не лъха на чалга.Няма ги ботушките и коланчетата, тесните панталонки, невероятните прически и многото грим. Не знам къде се е разхождал режисьора, но в София за съжаление освен всички описани горе атрибути, голяма част от пришълците праскат един такъв зловонен Български, че може да ти призлее. Освен това са доста арогантни и агресивни. Във филма се казва, че това било заради София и заради безисходицата. Може би е така. Не отричам... но множеството пришълци от великолепни местенца като Дупница, мисля, че носят донякъде маниерите и ДНК-то на хубавци като Братя Галеви.

Във филма, дори Мишо ( сутеньора) се разхожда с хубаво палто и нормална риза. Мутрите са само загатнати.

С други думи филма не беше лош. Лошото е мисля, че се опитва да представя интересна тема без да обиди никой. Малко е Politically Correct дето викат тук. Пак казвам, че хора добри и лоши, умни и тъпи има навсякъде. В София винаги е имало сума си кретени. Но филма дава едностранчиви обяснения за нещата и според мен създава грешна представа за участниците в казуса.

Като за последно ще разкажа една много прясна история:

Миналата седмица бях в Медисън (Уисконсин). Вървя по главната улица в 8 вечерта и търся място за вечеря. Не знайш ли изведнъж чувам Българска реч. Две девойки си говорят доста високо и се смеят. Лошо няма. Едната изглеждаше като архетип на описания по-горе персонаж с коланчетата. Другата беше облечена по-нормално. Тази с коланчетата казва на другата:

"Ама много ми харесва как мъ гледат Американците!"
"Как те гледа ма" - казва другата
"Ами...хубаво ме гледат"

Останалото сигурно ще трябва да е тишина. Sexed-up...Horny, агресивна и неинтелектуална. Това за съжаление е младата България.

Америка

По-малко от две седмици до изборите за президент. Обама води с повече от 5%. Както стана ясно аз го подкрепям, въпреки, че имам доста резерви по много от неговите позиций. Както и да. Избора на Обама ше е не само една глътка свеж въздух за Америка, но и за света. Не само защото може да говори добре и за разлика от Буш е харизматичен. Най-вече защото е черен. Само 50на години след Мартин Лутер Кинг и Роза Паркс. Интересно е, една държава може да скъса с много от предрасъдъците за по-малко от 50 години. За по-малко от 50 години бивши роби се научиха да бъдат лидери... дори и президенти. Ние Българите за повече от 120 години не се научихме да да не бъдем роби! Жалко!
В това е силата на тази държава. До сега тя винаги е намирала сили да се преотркие да се реорганизира да се мотивира. Избора на Обама (ако той не доведе до някакви катаклизми и големи разочарования) символизира точно това.

Избора на черен президент, който не е от богато политическо семейство ще е също голям удар срещу критиците на Америка по света. Поне тези, които наистина умеят да мислят ще трябва да признаят, че това показва не слабостта а силата на Америка. Ще е интересно да видим обама в компанията на Медведев, Саркози или Ахмединаджад.:)
Обещавам - това няма да е Буш!

Знам, че в места като нашата България целия избор на Обама ще бъде принизен от 80% от популацията до: "Ебати цинанин си избраха за президен... ебах ти държавата с претенци.... а пълна с цигани дебелаци и глупаци... та сега и циганин за президент " И с това ще обяват идването на края на Америка. Те няма да се опитат да вникнат по-дълбоко.

Жалко, че има още мнооооооооого път да извървим за да порастнем... ако въобще можем да порастнем от гледна точка на своите гледни точки. Ние сме инати и се мислим за голяма работа. Това ни пречи да се видим от страни и да преценим по-реалистично качествата си и мястото си в света.

А за Обама... наздраве. Само да не вземе някой реднек да му види сметката, че нещата могат да се завъртят по много неприятен начин.

Шамар

Голяма криза а!? Света се тресе от глобална финансова криза, която май ще се превърне в една глобална рецесия. Няма смисъл да се говори за причините довели до тази криза. Няма смисъл да се говори и за това колко време ще продължи. Всички ние в активната си възраст само може да се надяваме да е колкото може по-кратка.

Този постинг не е за самата криза. Този постинг е за шамара, който тази криза удари на много различни лица по света. Например:
1) Шамар за дерегулирания англо-саксонски модел. Оказа се, че без известен надзор човешката алчност избуява като бурен и кара дори и умни хора да правят глупости. За по-малко от месец имена като Мерил Линч, Лимън Брадърс, Морган Стенли и т.н. останаха в небитието. Дори икони като Голдман Сакс, Сити Груп и Ей Ай Джи са на ръба на банкрута. Разбра се, че Америка е много уязвима и че тряба да търси начин на се развива не с измислени финансови инструменти а с реална икономика произвеждаща технологий и добавена стойност.
2) Шамар за континентална Европа и ЕС. Само седмица след като лидерите се присмиваха на Америка и Англия техните банки се оказаха в същата позиция... е да може би малко по-малко, но Hypo, ING и мнозина френски банки имаха нужда от инжекций. Беше тъжно да се види как в ЕС наистина няма разбиране за истински общи действия в една криза като тази. Според мен проблема е лидерски като има лидери като Берлускони. Малко беше като всеки за себе си.
3) Шамар и то голям за Русия - пъчещата се петролна империя. Видя се, че като падне петрола от $150 за барел до $65 май няма нищо друго. Започна да се разбира, че ако цените на суровините се запазят ниски Русия е беда много по-голяма от тази на западния свят. Разбра се, че Путин и Медведев и всичките олигарси от КГБ май не се успяли да използват милиардите долари за да развиват една нормална икономика. Фондовата борса в Москва спираше почти всеки ден от риск да се срине. Газпром започна да губи пари а сума си олигарси загубиха много от милиардите си. Същия шамар до известна степен получиха и други страни от Опек и Иран. Все разни пъчещи се петролни гамени, чийто глас в света нямаше съвсем да се чува ако нямаха петрол. Не може да не си зададе човек въпроса: А какво са направили с двете си ръце?
4) Шамар, но в по-малка степен за Китай. Там рецесия няма да има, но растежа ще се забави. Там се работи и не се разчита на само на суровини. Китай поне за момента има достатъчно вътрешно търсене и по-антична банкова система, което помага да се прескочат някой от мъките на западните общества... поне за сега.
5) Може би и шамар за надути балкански гамени като нашата малка България. Там се правят, че всичко е ОК... ама май не е... ще видим.

Разбра се, че света е станал страшно малък. Може би това е първата криза прави това много видно. Проблемите на една част от света могат много бързо да станат проблеми на всички и няма смисъл да се правим на величи и недосегаеми. Може би тази криза ше помогне на бъдещите лидери да разберат, че нашия малък свят започва да се нуждае от общи мерки не само по въпроси като банково дело и икономика, но и екология, глобално затопляне и бедност.

Servant Leader

Незнайно защо и откъде дълбоко в мен има едно създадено чуство за служене. Иска ми се да направя нещо смислено за хората, обществото... Дали като кмет, дали като собственик на фирма, която си върши добре работата, дали със своето "облагородяващо" присъствие някъде.:) Все си ги представям едни. Но истина... истина ви казвам като преценявам възможните си ходове за бъдещето винаги ги пречупвам през лещата на това, което може да има някакво добро за хората. Иска ми се моят престой на земята да е свързан с нещо по-голямо и благородно от това да се чуди човек как да натъпче собствения си търбух.

Пак казвам, не знам от къде дойде в мен това чуство на дълг. Винаги съм мислел, че тези, които са постигнали повече, знаят повече и са видяли и изпитали повече трябва да служат на другите да им отвярат очите един вид. Знам... знам. Малко съм си елитист. Обаче наистина мисля, че интелектуалния елит на една нация или на човечеството като цяло има ДЪЛГ да стъпи на сцената и участва в живота на другите, да определя целите и ценностите на по-голямата общност, да решава проблеми и да дефинира "добро" и "лошо". Ако този интелектуален елит абдикира от това си призвание други се намърдват на сцената и както случи в България вместо там да се играе някоя приятна постановка се дрънчи на пошлост и профанизъм и едно постоянно лапкане от мазни и мустакати неандерталци. Така е не само в България. За съжаление и на световната сцена са се наместили доста тъпири и хора, които не могат надскочат себе си.
Къде е в това време интелектуалния елит? Тихо и кротко си чете някъде книжчица. Пие кафенце и лукаво се любува на своята изолация. Присмива се на тъпирите. Понякога се ядосва и пени, но като цяло смята образованието и интелекта за самоцел.
Важно е да се разбере, че аз правя разлика между образован човек и интелектуален елит. Образовани с дипломи дал Бог. Интелектуалния елит изисква лидерство и жертвоготовност...готовност да служиш за общото благо. Готовност да служиш за нещо по-възвишено от задоволяването на най-мизерните житейски повици.

Както казах в началото някакси без да искам и да знам защо в мен има такова чувство н дълг за служене. Да наистина не съм го реализирал в нещо смислено досега било то в Америка или в България. Моля се някой ден да имам тази възможност. Може би за това говори добрия стар Абрахам Маслоу в своята пирамида на човешките нужди. Най-отгоре стои "self-actualization". Toва е най-високото ниво на нуждите на един човек. Мисля че да служа на нещо по-голямо и смислено ще е моята реализация... независимо къде.

Не обвинявам никой който не страда от такова чуство. Много приятели и познати имам, които не се и замислят по този въпрос.Особено като заговоря за БГ... Лидерсто, служене - за кво бе? Ще си късаш нервите. Мисля, че е много по-лесно да нямаш такова чувство и да имаш дебела кожа а и дебел врат. И са прави. 100% са прави. За това никой не виня. Прости исках да споделя моята гледна точка по служещия лидер. Такъв искам да съм аз за общностите с които влизам в контакт - семейство, приятели, работа а и дано нещо по-голямо някой ден.

Порастване

МАЙСКА ВЕЧЕР

Забулена вечер, гадаеща младост,
с мечтателен шепот пристъпва едва:
- предчувствия смътни за скърби и радост
в гърдите ми ронят невнятни слова.

Зефири отбулят вълшебна съблазън,
целува я месец по тъжно лице;
- надежди възтържни и тайна боязън
отново вълнуват безсънно сърце.

И сянка припада край сянката в жажда -
преплитат се, чезнат по златни листа:
- мечта на мечтата се нежно обажда,
посреща мечтата позната мечта...

П.Яворов

Е и, какво стана с нас? Порастнахме. Станахме учени, бизнесмени,програмисти, бащи и майки. Ето ни: ставаме в 6 (че и по-рано) правим си едно кафе, гледаме да бием трафика, щрак 10 часа безмислен труд, пак трафик, готвене, приготвяне за следващия ден, бурна радост когато се изнесем някъде през уикенда... няма значение къде... където ни видят очите. Станахме сериозни. Планираме кариера, позиционираме се пред разни шефове. Искаме още и още... (не говоря за пари просто забравихме да се задоволяваме с по-малко). С нищо не може да ни се уогоди.Или ни се струва, че много работи...или че малко свободно време имаме, или много се изморявме с нашите наследници...или се ядосваме на неща извън нашия контрол. Планираме, планираме... с кого ще живеем, къде, колко време, какво ни се работи, как искам да се чуствам когато съм щастлив... и т.н.
На всичкото отгоре сме започнали да свикваме и дори да се задоволяваме с повърхностни комуникации с приятели (кой няма facebook, skype, myspace)и една друга тегоба на нашето време: instant gratification като начин на живот. Искам всичко и ако може СЕГА. СЕГА е ключовата дума. Един пример: помни ли някой как се слушаше музика с касети... слагаш ... превърташ... лентата заяде... минал си желаната песен... искаш друг албум. В дигиталния свят в който живеем всичко а на един "клик" разстояние. На моя АйПод :)) имам около 4 хиляди песни. Всичко, което някога съм слушал с малки изключения. За секунди намирам каквото искам... сменям албуми... ери. Това за съжаление се превръща в начин на живот. В един момент забелязваш, че се изнервяш, когато не всичко става толкова бързо колкото в твоя iPod.
Докато всичко това се разиграва в нашите прегрели глави забелязваме, че сме изморени 90% от времето а очите вече не блестят така и не са така ясни и вперени в хоризонта в очакване на неизвестното, на новото приключение, новата девойка - позната на наш познат, която няма да ни остави да заспиваме.

Вески ден си казваш: ще помисля, ще намеря решение на всичко включително и на въпроса с времето ....безмилостното време, което знае само едно: да минава...все по-бързо.

Защо изведнъж в този общо взето политически блог (въпреки, че това не беше идеята)пиша за такива неща. Защото видях малкия ни син, който е на 18 месеца, да разлиства Малкия Принц. Той нищо не разбира милия, но гледа и говори нещо на своя си език. Той е малкия принц сега...Малкия Принц, който до не отдавна бяхме всички ние - онези отгледани в саксия, впечатляеми, романтични и наивни българчета които се вълнуваха, мечтаеха и терзаеха. Нали логиката и философията на Малкия Принц беше базата за живот на много хора, които познавах както и основа на множество романтични заигравки.
Какво стана? Някой чел ли е "Мондо" или "Неизвестното на Земята" на Ж.М.Г. ЛьоКлезио?
Съзерцание на красотата. Наивна и истинска.

Започваме да заместваме спомените за мистиката на нашата младост с тактическите цели на нашето всекидневие. Все по-трудно се впечатляваме ... и това е част от порастването. Все по-трудно знаем кои сме и коя е всъщност нашата истинска идентичност.
След някоя година ще стане 15 години от както завършихме гимназия.

Имам един спомен: Двора на Английската, Декември, шест и нещо вечерта, червени Декемрвийски залези, Walkman Panasonic, много ама много Мarillion. Ето:


II. Mylo
Oh I remember Toronto when Mylo went down
And we sat and cried on the phone
I never felt so alone
He was the first of our own
Some of us go down in a blaze of obscurity
Some of us go down in a haze of publicity
The price of infamy, the edge of insanity

Another Holiday Inn, another temporary home
And an interviewer threatened me with a microphone
'Talk to me, won't you tell me your stories."

So I talked about conscience and I talked about pain
And he looked out the window and it started to rain
I thought maybe I've already gone crazy
So I reached for a bottle and he reached for the door
And I picked up the sleeping pills crushed on the floor
Inviting me to a casual obscenity.

Правила

Защо да се сърдим на Българския народ, че не спазва никакви правила. Не само, че не ги спазва а и всячески търси начин те да не важат за него. Четейки “Андрешко” разбираме, че този феномен не е от вчера. Не знам от кога и дали въобще някога нашия народ е живял в условия където има правила и те се спазват. Имам приятели историци, които ще се произнесат много по-компетентно дали е било така в средновековието. Съдейки по някои бегли факти (като да речем огромното нежелание на народа и “аристокрацията” да приеме християнството) може да се заключи, че май не сме много по правилата наложени от вън. От турците явно сме се научили само да папкаме баклава и да пушим като кумини. Докато се разбере какво става след освобождението Стамболов е убит. Следват 2 национални катастрофи и преди да се осъзнаем осъмваме на 9ти Септември. Следващите 45 години на повърхноста се спазваха разни измислени правила, но разровиш ли се осъзнаваш че неспазването на правилата всъщност е начина да се адаптираш към системата.
За последните 20 години няма да говоря, защото е ясно. Българина постоянно тества своята среда. Той постоянно опипва почвата да види дали някои свои не толкова легални действия ще имат някакви последствия. Ако няма такива (както обикновено се случва в нашата приказка) той продължава да тества. Това е животинския инстинкт. Самото понятие за “правило” отрващава Българина.

Ето защо нека не се сърдим на Българина. Той друго не е видял. Тези разлики в манталитета и светоусещането за съжаление изпъкват още повече в компанията на по-нормални държави от ЕС. Казвам “нормални” първо защото смятам, че има такива (за разлика от писачите по форумите, които тръбят, че всички са маскари) и второ защото както не веднъж съм казвал, не смятам България за нормална държава.
Общото в много от нормалните държави е, че правилата се спазват. Къде по-малко... къде повече. Но никъде като в България – въобще. Тук става въпрос за всякакви правила – как се кара кола; как се пресича улицата; как се взима изпит, къде се пуши и къде не и т.н.

Тук е момента да кажа две думи за поведенческите модели. В България е ясно – те са извратени. Те бяха създадени от нечий зъл гений. The Dark Side. Ние си мислим, че обикновени послания като хора които честно си вършат работата (като доктори, полицаи, професори) са “балами”. Като видим такива филми (било то Американски или Европейски) им се смеем и подиграваме – колко били повърхностни и плоски. Да, но средния човечец в една държава иска да има герои. Ако не ги намира в добрите и полужителни герои той ще ги намери в отрицателните и вечно оцеляващи такива.
В Америка има едно шоу по телевизията “COPS”. Там показват как общо взето как едри полицайчета се справят с престъпността. Има и друго “Law and Order” и разни други такива. Да – нищо особено и доста Холивудско признавам. Също така знам че в Америка на са цъфнали и че има престъпност. Също така знам, че средния човечец в Омаха Небраска и в Шумен може би еднакво иска да вярва в някакви герои. Понякога, обаче, си мисля, че това липсва в България. Телевизиите заливат хората с негативност. Героите са мафиоти, ченгета, мутри и всичката тази оцеляваща сган. Знам, че с наивни неща като поведенчески модели не може да се спасят голямата част от обществото. Може би поне съзнанията на децата няма да са толкова покварени?!

Все пак ще завърша със следното: надежда има. Лошото е, че живота минава толкова бързо и ние, които бяхме младите в зората на прехода може и да си заминем преди да се видят някои промени в манталитета. Промени стават и по-бързо, но за това се изисква някакъв катаклизъм, катарзис. Всичко останало е еволюционно. Както казах – надежда има. Ако може да се научи една маймуна да комуникира с ръце и знаци; ако може да се научи гълъб да бъде пощальон; ако може да се научи един тюлен да жонглира с надуваема топка сигурно може и един Българин да се понаучи да спазва някои правила. Казвам някои, защото ако са всички спира да е интересно . Хааааааааааа разбра ли се, че и аз съм заразен!?!

Свободата

Българина не знае как да ползва своботата си. Той почти никога не я е търсил и с малки изключения не се е борил за нея. Той всъщност в повечето случаи е против свободата като такава.

Днес гледах един документален филм за Георги Марков. Казва се "Umbrella Assassin" и е на PBS (Американската Обществена Телевизия). Направен е през 2006. Има го даже в You Tube. Докато гледах филма си мислех за нашата ценностна система. Нашата- в смисъл на Българина (включвам и себе си).

След падането на комунизма през 1989 ние (като целокупен народ) никога не поискахме да видим лице в лице истината за предишните 45 години. Много от нас на моята възраст пазят спомените за летните лагери и морето. По-възрастните помнят безплатните карти от работните си места. Една носталгия, едно безвремие. Да говориш за престъленията на този режим - като убийството на Георги Марков значи да направиш обществено сепуко и да се обречеш на имидж лъхащ на архаизъм. Никой не иска да чуе. Никой не му пука. А този род историй са знакови за това какво се случваше в България тогава зад театъра на ежедневието. Тези истории са знакови за това, което се случи след 1990 и до сега.

Липсата на интерес от страна на нарочно изпростеното общество към тези случки индирекно дават кредит на доверие на всички олигарси, които до голяма степен са свързани със средите на същата тази държавна сигурност, която ликвидира Марков през 1978. Това сме ние. Безпаметни.

Не, че човек на моята възраст и в разцвета не възможностите си трябва да се рови из неща от които в България се интересуват група от 10-20 пенсионера. Проблема е, че в мен има някакво много дълбоко вкоренено чуство за правда и неправда. За добро и лошо. Този филм провокира в мен точно тази реакция на отвращение към примиренчеството на едно цяло общество към своите герои.

През Септември 2008 минава давноста на делото за Георги Марков. Нито едно Българско правителство не се е извинило за участието на България в убийството (дори без 100% доказателства). Това дело ще потъне завинаги в небитието под доволния поглед на мустакати ченгета пушещи цигара от цигара. То ще мине в небитието под премрежения поглед на едно самодоволно и самосъжаляващо се общество което не знае какво е да имаш съвест, позиция, идеали.

Понякога си мисля, ако ме пита някои какво ми харесва повече: 80те години в България на късния социализъм и лятото на едно безгрижно детство или България през 2008 като член бабаит на Европейския Съюз и троянски кон на Русия в НАТО? Без съмнение 80те години печелят. Тогава нещата поне бяха ясни и казани без оплитане. Много хора гледат към миналото и казват: "ето пазарното общество, капитализма, той е виновен за всичко...виждате ли колко по-зле живеем от преди и т.н." България за мен в момента не е нормална държава. България е олигархична и дълбоко антихуманна държава заложник на един грозен модел. Не, нееее не за това ходих на стотици митинги през 90те. Днешна България е нечия друга мечта, нечий чужд кошмарен сън... нищо, че сме в ЕС и НАТО.

Затова спомените ми за 80те години ще останат истински и невинни.
Без да се вгледаме в своето минало и то не само през 80те а малко по-назад към мракобесието и мизерията на 40те и 50те години никога няма да може да сме нормална държава, нормално общество, нормални и горди граждани на Европа. Винаги ще се държим като един пъпчив пубертет, който не знае какво иска и въпреки, че мисли че вече е готов да е голям (1300 годишна история) лъха на инфантилизъм, обърканост и евтин алкохол в купето на нашия вечно раздрънкан балкански влак с миришещи тоалетни.

Palin

Брилиантен ход. Ва банк. John McCain показа какво е да си стратег. Да наистина поема огромен риск, но както много от нас знаят без риск няма и печалби и успех.

Никой не очкваше този ход. Самата Сара май и тя беше изненадана. Но това е голямата игра. Когато те повикат - откликваш и започваш да играеш. Не казвам, че избора е лош или добър. Тя изглежда доста динамична, отворена и до известна степен обикновена натура с което привлича симпатии. Нямя да коментирам позициите и по въпроси като аборт, еволюция, оръжието и външна политика. Според мен кмета на едно такова малко градче като Уасила Аляска не е квалифицирана да води тази държава. Това, обаче не значи не е избираема и, че този ход наистина обърка Демократите. С този бърз пост исках просто да призная една стратегическа стъпка, която може да обърне хода на тази кампания.

В едно е права Сара Пейлин (която бързи беше обвинена от отвратителните антисемити от форумите на БГ вестниците за еврейка - нищо, че името и се пише "Sarah" а не "Sara"): света трябва да държи Русия под око.

Пауза

За малкото индивиди, които посещават този сайт от време на време трябва да кажа, че в момента, както се забелязва, има известна пауза. Причината е, че автора се мести в нов апартамент и му е пламнала главата :).

Не съм се отказал от това малко начинание.

Благодаря

Пропадане

Много хора по света чакат Америка да се срине. Не само да изпадне в рецесия. Да се срине, да фалира, да измират от глад и т.н. Малко като "Чичовци" на дядо Вазов: "Турция ке падне". Няма да обсъждам и причините за този род чувства в толкова много хора в толкова много страни. Причините за такива сентименти са толкова различни колкото и различни хора има. Някои повече някои по-малко валидни.

Аз няма да говоря за ширещия се анти-Американизъм в България и други части на Балканите и по света.
Аз ще са задоволя да представя групата на Българите живеещи в Америка. Не малка група, както се знае. Не малко от тези хора са 100% убедени, че Америка аман аман да се срине. То не са някакви теорий на конспирацийте. Един мой приятел даже наскоро каза, че в Америка нямало иноваций. Както и да е имахме спор по въпроса, но мисля, че за добре осведомените тази тема не подлежи на дискутиране.

Днес седим с един приятел и един негов приятел. Този втория е добра душа и мисля, че от доста време е тук. Както и да е; прави едни странни заключение. "Америка през 2000та година минала инфлексна точка в своето развитие и след 15-20 години България щяла да бъде по-добре от САЩ и едва ли не изпощалелите Американци щяли да искат да бягат към БГ. Като Българин бих се радвал това да е така, но тук мисля, че има два фундаментални проблема: 1) На какво основание ще стане България толкова богата? (на базата на научните трудове на БАН?!) 2) На какво основание се смята, че Америка е вече умираща държава?

Да, 21ви век ще е века на Китай. Марки като Леново, Хуайуей и HTC започват да показват, че дори Китайците могат да се научат да създават успешни търговски марки.
Това не значи, че в Америка ще умират от глад. Това означава, че вече Америка няма да е единствената водеща сила в света и ще трябва да се научи да живее с тази си нова роля.

Защо се мрази толкова Америка тези дни? Нека забравим за Буш. Мисля, че и самия той ще си отдъхне, когато вече не е президент. Нека забравим за множество външно-политически грешки. Останалото в Америка сме всички ние- българи, гърци, мексиканци, италианци, германци, пуерториканци, кубинци, сърби, поляци....Америка сме всички ние. До голяма степен Америка е проекция на целия свят. Тя е проект на целия свят.

Всички тези Българи, които плюят постоянно и чакат тази държава да се срине всеки момент те също са Америка. Жалко, че явно не го разбират достатъчно. Те също са напуснали родните си места за да се преследват по-добър живот, да станат художници, фотографи, бизнесмени, учени.

Америка е създадена и оцелява единствено и само заради едно: духа на хората. Тук има хора от целия свят. Те продължават да идват за да учат, работят и осигурят на децата си по-добър живот. Има и такива, които просто искат да живеят по-спокойно и уредено от своите държави. Надявам се, че никой не разбира този коментар като възхвала на Америка. Тук има и много неща, които можеше да са решени по друг начин, има бедност има и безизходица. Едно е сигурно, обаче, че за средния човечец който не го мързи да работи се оправя.

Много се съмнявам, че Китай или Русия биха могли някога да изпълняват тази световна функция на убежище за тези от хорица от малки градчета и селца от 4те краища на света. Сигурно някои ще ме обвинят, че съм захапал американската мечта и съм се превърнал в нейн апологет. Не знам. Знам, че докато тази държава привлича хора с енергия, докато хората тук имат дух на изследователи, откриватели, които са склонни да предизвикват границите на възможното и на познатото, докато хората тук работят Америка няма да загине. Пак казвам, че тази нация има силен и прагматичен дух, който има свойството да се преоткрива своите каузи и да впрегва всичкия си талант и градивна енергия. Градивна енергия е може би най-добрия начин да се опише тази държава. Тази енергия, която така отсъства от България.

Обама

Не веднъж съм казвал, че аз в Европа съм десен, но в Америка съм малко повече Демократ отколкото Републиканец. Всъщност странното е, че споделям много от политиките на Републиканците, а се разбирам повече с Демократи. Сериозно. Това разбира се е огромно обобщение и големите обобщения крият голяма доза риск. Например аз съм за по-малко държава и повече частна собственост. Това гарантира по-голяма ефективност. Републиканците уж са за това, но при Буш държания щат се разду повече от когато и да било преди.

За по-малко държава няма никакво съмнение. Това особено важи за страни с що годе южняшки манталитет като България. Там в следващите 4 месеца държавата, в лицето на корумпираната клика, се кани да изхарчи 4 милиарда лева! 4 миларда лева събрани от мизерния данъкоплатец. Последния разбира се не е в час, но това вече знаем е друга тема.
Републиканците са за по-ниски данъци, свобода на инициативата и т.н. все тези и икономически ценности, които споделям и аз.
В същото време аз нямам проблеми с гейовете, абортите и нуждата от малко по-всеобхватно здравно осигуряване...все тези на Демократите. Също така съм се убедил, че демократите имат по-многопластово разбиране за света, хората, културите и т.н.
Мисля, че моята политическа и икономическа позиция е всъщност най-близка до тази на т.нар "libertarians" . С други думи икономически консервативен и социално либерален. Странна смесица от идеи на Демократическата и Републиканската партия, които май никога не се добират до властта.

Да речем мисля, че Америка има нужда от повече ваканция. С 10 дни ваканция и 5 лични дни (като ваканция, която не се препоръчва да взимаш на веднъж) си малко за никъде. В същото време не съм съгласен с някои страни в Европа, където се раздават помощи на социално слаби и безработни с години (за щяло и нещяло) с което ги лишават от всякакъв стимул всъщност да си търсят работа...

Вече сигурно се питате защо съм сложил снимка на Барак Обама. Причината е проста: защото направи страшна реч в Денвър преди 2 дни на националната конференция на Демократите. Защото жена му, Мишел, също направи страшна реч. Защото дори и да не изпълнят 50% от обещанията ще доставя един продукт, който се явява доста дефицитен в света в момента и още повече в Америка: вдъхновение!

Ако Барак Обама изпълни само 1 от обещанията си има шанс да промени света, не само от екологична гледна точка, но и от икономическа и гео-политическа. За 10 години в Американските научни центрове и университети ще бъдат инвестирани 150 милиарда долара в търсене на алтернативни енергийни източници. Представете си как изглежда света, когато нищо не зависи от ОПЕК и други странни петролни режими като този в Русия.

Тази държава може да си позволи такива цели заради духа на хората.

Все повече си мисля, че дори и да обещава прекалено щедро Обама, ще е глътка свеж въздух за Америка и на международната политическа сцена. Успех

Тенис

Най-накрая се наканих и се замъкнах на Мастърс Турнир по тенис. И то за късмет в турнира участваха почти всички от топ 10 на света - Федерер, Надал, Джокович. На мача който гледах се паднаха Надал и Дйокович - втория и третия в света в момента. Не мога да опиша какво нещо е това добрия тенис. Мнооооого яко. Магьосници.
Надал падна, заслужено, но това няма да му попречи да стане номер 1 след две седмици на мястото на Федерер, който вече 4 години е на върха. А Джокович беше върха. Много стабилен, много подвижен и с много потенциал.

Сега съм се наканил да започна пак да играя сериозно тенис. Като си помисля, че играя от 1988?!? Не е истина.

BATMAN

Batman Че Ги Бие

Gotham City. Това е България днес. Е да знам, че бях казал , че няма да пиша повече... ама на ... пука ми какво да правя. Та вчера гледах Batman Begins... kойто е първата част от новата поредица... която е много различна от тази от 90те. Колкото повече гледах, толкова повече Готъм Сити ми напомняше за България - липса на правила, продажност на всякакво ниво, корупция, престъпност, дрога. Само едно липва. Нямаме си Батман. Е наш Бойко се опитваше да го имитира. Като секретар на МВР ходеше с един черен шлифер и пушеше около труповете на поредните обити олигарси и мутри. Но толкова. Няма истински Батман. А колко има нужда България от такъв. Колко липсат примери за морал, високи ценности, поведенчески модели. Няма ли да е яко един Батман да вземе да очисти агент Гоце? Или Ахмед Доган? Или да закопае Царот в една от многото му върнати гори.... ами колко други знайни и незнайни герой чакат Батман да им види сметката. Да ама не.
Онзи ден се видях с един пич тук в Чикаго. Не се бяхме виждали 6 годин. Той от мислещите... образовани. Пием бира и аз се пеня, БГ туй БГ онуй. Говоря за идеализъм, за служене на обществото. А той ме гледа гледа и вика " абе поне да не крадяха градивно". Уби ме. Ако и умните българи са зарязали по-високите ценности, ако и за тях нама разлика между добро и лошо какво очакваме от другите?

И последно. Нека си спомним едно две неща от близкото ни минало:
1) "България Уби Дете" заглавие в вестник Труд от 2000 година. Хиляди таксиметрови шофьори се събират пред народното събрание да искат оставката на правителството. Оказва се, че луда майка е убила детето си.
2) "Срам Ни Е От Вас" - надпис на блузките на представители на Българския Великден при срещата си с Иван Костов 2001.

2008 - България е за смях пред света, най-бедната държава в Европа, корупция на всякакво ниво, убийства, мутри, ЕС спря парите за инфраструктура и земеделие. Къде са сега комсомолчетата от БГ Великден? Проверих страницата на движението... поне едно писъмце да бяха съчинили... някаква позиция? Нищо. Къде са таксиметърджийте? Къде сме ние- всички! Има ли някаква съвест някъде останала?

Fucked Up

Ето още една интересна статия. Добре, че има Дневник и Капитал. Както казах аз вече за БГ няма да пиша. Слава Богу има хора, които мислят и които пишат и по-добре от мен а и сме на едно мнение!

Отвъд точката на търпимостот Деница Каменова, denitzak@dnevnik.bg

България предизвика хронично главоболие у експерти, чиновници, говорители, политици, еврокомисари - изобщо на всеки в Брюксел и останалите страни - членки на ЕС, който има пряк досег със страната. Защото очевидно на ескалиращото послание от намеци, през дипломатични напомняния, предупреждения, сочене с пръст и заплахи за санкции властите в София в крайна сметка винаги отговарят по един и същ начин. Като не дават отговор. Отрепетирано многократно, бурята ще бъде оставена да премине, за да си продължат нещата по същия начин. За всеки, който следи отдавна отношенията между Брюксел и София, обаче е очевидно, че тонът на всеки следващ доклад става все по-остър, а пишещите го - все по-изнервени. И няма как да е иначе, след като България действително създаде прецедент в ЕС.

Корупция, измами, санкции и връщане на пари има навсякъде. Като легенда се разказват историите за картонените гръцки маслинени дръвчета, за които Атина беше успяла да вземе пари; за "обикалящия" Италия тютюн, който всеки път се декларираше като ново количество, или за румънските фермери, опитали се да декларират обработваеми земеделски площи, чието реално разположение обхвана и морето.

Случаят с България обаче е друг и както коментира наскоро евродепутат - страната даде ново измерение на корупцията, за което ЕС не е готов. Подобно мнение обаче като че ли донякъде подценява изобретателността на европейските политици. Защото ако не друго - продължаващата арогантност въпреки всички предупреждения не може да се очаква, че ще остане безнаказана.

След огласения проектодоклад нещата няма как да продължат по досегашния начин. И който не го вижда, е или сляп, или просто не му пука. Затова е най-малкото неадекватна реакцията на официална България на мерките, които в Брюксел официално ще бъдат обявени в сряда. Този път те са толкова ясно, категорично, безапелационно и жестоко формулирани, че

да бъдат разбрани и от най-дебелокожия балканец

Разбира се, може да се окаже, че и този път ударът не е достатъчен. Замразяват милиони евро от предприсъединителните фондовете - София обяснява как взима сериозни мерки. Записва се в доклад, че 610 млн. евро само по ФАР са застрашени от загуба, а като към тях се добавят и парите от останалите предприсъединителни програми, сумата започва да достига милиарда - оттук се карат на ОЛАФ за изводите, които бил направил в доклада си. В предварително изтеклия документ е записано, че ще се отнемат акредитациите на две от агенциите, отговорни за усвояването на европарите - единият от ресорните министри се измъква със заместника си, а другият се чуди кой трябвало да поеме отговорността. На констатацията, че "липсата на убедителни резултати в сега действащите структури е шокираща и трябват спешни мерки", а "институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не произвеждат резултат на практика" - от правителството се чудят коя тенденция щяла да вземе надмощие: тази, която искала да се решават проблемите, или другата, която се борела с Еврокомисията, по думите на министъра по европейските въпроси.

Интересно е какво още трябва да се случи

за да се сети някой тук, че без "жертви" няма да мине. А и каква по-сериозна санкция от това да отнемат 1 млрд. евро на най-бедната страна членка може да й се стовари на главата?

В България според добре изпитаната традиция се прави например доклад за доклада, компилира се "екшън план" за прилагането на екшън плана, създава се подкомисия да проверява работата на комисията, анализират се анализите... И както при предишните доклади, гордо ще обявим за успех, че и този път предпазната клауза няма да бъде задействана. Нищо че Еврокомисията взе безпрецедентно решение - клауза може и да няма, но няма и пари.

А като няма европари, няма добри инвестиции

няма инфраструктура, няма развитие, няма подобряване на жизнения стандарт, няма догонване на Запада. Едва ли някой си прави илюзията, че приказката с безконтролното харчене на огромните бюджетни излишъци ще свърши щастливо за всички.

За всеки случай от Брюксел заявяват съвсем ясно, че "Провалът на България да разсее съмненията, че е в състояние да се справи с корупцията и организираната престъпност, може да има дългосрочен угнетяващ ефект върху резултатите на българската икономика, която се нуждае силно от чуждестранни инвестиции", от което автоматично следва, че "недостатъчният напредък в изпълняването на показателите лишава българските граждани от пълните ползи от присъединяването към ЕС". С допълнението, че заради корупцията и престъпността може да се забави и влизането на страната в Шенген и еврозоната.

Напълно вероятно е в сряда някои от най-острите политически забележки да бъдат смекчени - след заседанието на Колежа на еврокомисарите - подобно нещо няма да се случи за първи път. Важното обаче е, че какъвто и да е последният вариант на доклада, в Брюксел и столиците на останалите страни членки реално гледат на ситуацията в България по начина, по който тя е описана в

жестоката "чернова" на експертите

А когато в сдържания и дипломатичен език на Евросъюза се появят думи като умора от липсата на напредък, чувство за фрустрация сред останалите държави и ендемична корупция (в образованието и здравеопазването), означава, че нещата вече са преминали отвъд точката на търпимост.

Това, което остава неизяснено, е къде се намира точката на търпимост на самото българско общество. И доколко за него може да се окаже представително мнението на един от участниците в развихрилата се покрай евродоклада дискусия в интернет: "Е, сега няма 1000% инфлация, има месце, салатка и кабеларки! Смених дограмата, карам си голфчето, кво ме интересуват политиците? Всички покрадваме, кой колкото може... Наздраве!"

Sofia

Едно интересно писмо от читател на Капитал.

Както казах - мъка ми е за будните Българи. Колко хубаво писмо.

Какво всъщност иска София и дали Б.Б. иска същото?
16:03 от Елица Виденова* ПИСМА


Любопитно писмо ни изпрати наша читателка.


Здравейте!

Пиша ви по повод на едно прозрение, което ме осени безмилостно в наскоро отминалия съботен ден.

Работя в една от големите адвокатски кантори, която обслужва почти изцяло само международни инвеститори. По принцип почти ежедневно ми се налага да забавлявам въпросните, но поради ограниченото ни време винаги се спирам на добрите централни ресторанти, които са достатъчно близо до офиса ми, за да мога да отклоня вниманието им от грозотата и мръсотията на столицата ни в рамките на десетминутното прохождане до ресторанта .

В събота обаче това нямаше как да се случи. Обадиха ми се от чуждестранна адвокатска кантора, с която работим, че току що в България е пристигнал техен голям клиент и ме помолиха да се погрижа за него в събота и да го запозная в общи линии с положението на икономиката в страната в момента.

Човекът ми се обади към 15 ч. и се оказа, че вече бе теглил задължителния тигел по жълтите павета, беше влязъл в няколкото църкви и беше пил кафе в "Табако". Също така се оказа, че това е основателят на една от големите американски модни империи, която през 2003 г. продал за 150 млн. долара и сега искал да потърси бизнеси в България, в които да инвестира част от освободените средства. Шокът ми бе достатъчно сериозен и преди да получа болезнено директния му въпрос: "И така, какво има да се прави тук, в София?" И ето тогава дойде гореспоменатото прозрение: Не, няма какво повече да се прави в София, от това, което вече си направил, по дяволите! Навън бе 37 градуса и не можех да го разведа отново из центъра, а и да го бях развела, Витошка всъщност не е чак толкова чудесна и няма какво да предложи на човек с 150 млн. в банката. Музеите не са мръднали и на йота от Соца, да не говорим, че ги и няма много. Галериите - също. Няма красиви централни градини, няма нормална зоологическа градина, няма хубава ботаническа градина, няма дори музей на социализма, което, нека си признаем, е най-атрактивното нещо у България за току-що стъпилия в страната ни чужденец. Замислих се за секунда да го кача във Витоша, но само мисълта, че трява да прекося Околовръстното или, не дай си Боже, Студентски град, ме върна обратно в реалността. Градът бе напълно опразнен от хора, които и в по-хладно време гледат да избягат от столицата по-бързо, отколкото отнема да произнесеш думата "провинция". И така отидохме на Рилския манастир. Като се върнахме, за мое щастие той вече беше достатъчно уморен, само за да вечеряме набързо в градината на "Уно".

И така се запитах: "Какво всъщност искаме да постигнем ние в тая държава? За какво са всичките ни усилия?" На мен и на другите като мен, които в младите си здрави години седят тук и се бъхтят в тази страна. Защо ни е да се мъчим да изкарваме все повече и повече пари, когато независимо колко печелим, ние живеем все в тази смрад и помия, все в тази скука.

Това беше първият ми уикенд в София от април месец насам. Все гледам да бягам нанякъде - Русе, морето, Букурещ, Солун, Истанбул, Европа. Някъде, където и да е. Само да не съм тук и да не се сещам, че всъщност си пилея енергията и младостта на вятъра.

Как да кажа на този човек "Ела и работи тук, дай ни парите си, направи ни още по-богати," когато знам, че ние нямаме идея какво да направим с това богатство. Ние просто не сме свикнали да сме богати. Или по-конкретно, държавата ни не е свикнала да е богата. Разликата в стандарта на живот на гражданите и в стандарта на градовете ни е умопомрачителна. София е мръсна, грозна, разнебитена, прашна, смръдлива, гниеща - дори и в момента докато пиша гледам от прозореца на луксозния ни офис на Раковска и погледът ми директно потъва дълбоко в петте ръждясали контейнера, от които поради някаква причина са изпразнени само три и от които капят органични отпадъци и се носят бактерии и болести.

Има народи, които просто не могат да бъдат богати и мисля, че ние сме точно един такъв народ. Също така отдавна си мисля, че ние сме и от тези народи, които не могат да бъдат свободни - трябва им винаги по един диктатор, за да има кого другиго да обвиняват за собствения си мързел и апатия. В момента може би този диктатор е ЕС. Аз пък по-скоро бих обвинила Б.Б., но нали точно ние в този град с гласа си или без него си го избрахме. Просто хората предпочитат да избягат от града и да забравят за проблемите му, вместо ясно и категорично да изискат от кмета това, което им се полага, и да го накарат да си седне на задника и да си върши работата, вместо всеки ден нечленоразделно да се обяснява за политическото състояние на държавата. За щастие, през седмицата повечето от нас са достатъчно заети, за което аз вече стигнах до там да съм благодарна.

Почти съм сигурна, че тези 150 милиона няма да влязат в България. А вие?

Погнуса

Благодаря на Amity Studio за хубавата графика.

Моите приятели знаят, че обичам България. Не само това. През последните 8 години съм бил ревностен посланик на България пред представители на множество държави. Защитавал съм някои недостатъци на манталитета и съм изтъквал красотите и чертите, които все още намирам за позитивни.

Всичко това, мисля си, заради спомена за България от моето детство, спомена за семейстото си, спомена за топлината на малки топли стаи и лудуването до рано сутринта. Спомени за морето, планините, селцата. Също така спомен за един, бих казал, активен студентски живот с много купони и прекрасни приятели.
Това е България, заради която си заслужава.
Заминах за САЩ през 2000. Заминах с оптимизъм и самочувствие. Не възнамерявах да оставам. Мислех да се върна в България и да работя за просперитета и. Така или иначе нещата от живота са доста непридвидими - залюбих се с една местна девойка, оженихме се ... бебе. Нормалните неща. Това ми чувство продължи доста време. Напоследък забелязвам, че замира. Не само, че замира, забелязвам, че се заменя от една погнуса и до известна степен омраза и презрение към България.


Чета какво става в България от няколко години и не вярвам на очите си.Чакам нещо позитивно а то все идиотий и простотий. Тук таме някоя новина за някой заблуден инвеститор или за някоя заблудена добра постъпка. И слава Богу има Капитал и Дневник. Ако ги нямаше тях сигурно отдавна да съм се отказал от България. Нали съм си оптимист по природа продължих да се надявам.

След последните развития с Европейския Съюз и заплахата България (най-бедния член на съюза) да загуби милярди Евро заради неутолимата алчност на шепа хора чашката взе да прилива. За това съм решил да не пиша повече статии за България. Просто няма смисъл. Първо осъзнавам, че блог-а е един много неефективен начин за промяна на една клоака от дистанция. Един самотен блогър пролет не прави. Някой ме обвиняват в мрънкачество. Мрънкал съм и нищо не съм правел по въпроса. Да, съгласен съм до известна степен. Тези, които ме познават от близо надявам се биха били атестат за чистотата на мотивите ми и искрената загриженост и болка за България. Но наистина съм далече и може би мога да правя повече. Блог-а, обаче не е ефективен инструмент защото дори и да привлича читатели (а аз все нямам време да го рекламирам) привлича два типа такива: 1) Платени или луди пропагандисти на безумието 2) Малка група хора като мен. Боли ги, мъка им е ... ама до тук. Няма я голямата сива маса потънала в чалга, самоизолация и безумна апатия. Тя трябва да се размърда... а тя не чете блогове. Тя чете ТРУД, гледа Планета и Слави по БТВ. До тези медии аз нямам достъп.


Също така, колкото повче мисля, толкова повече разбирам, че България, което аз знам и за която искам да съм полезен не съществува. Морето е бетонирано, планините изсечени или върнати на Мадридския шмекер, Рок-а мъртъв, хората с мноооооого ама много малки изключения са други. София е мръсна и презастроена, темите прозаични и меркантилни. На всичкото отгоре се краде отвсякъде и от всичко. Арогатно, безнаказано. Партията, която създаде организираната престъпност обещава да се бори с нея. ХА ХА ХА. Чалга, Чалга и мутри. Аз или не съм я познавал тази България или съм бил просто много сляп.
Не искам да се изкарвам светец. Всички, които дори и малко сме живяли в България сме белязани от Балканското шмекерство с което се характеризира родината ни. Трудно поемаме отговорност за делата си и живота си. Гледаме ако може да по-прецакаме системата.... не че се налага, просто е по-забавно така. Отнасяме се с неуважение към собственоста на другия... и към някои правила. Абе БГ племето не обича правила. Да и в себе си долавям тези елементи. Мисля, обаче, че съм съумял да ги вкарам в параметри, които ми позволяват да функционирам като един пълноправен член на обществото на една дъжава където правила има и се прилагат. Отвреме на време палавост (към правилата) и бунтарство е ОК, но не когато е за СМЕТКА на някои.

Както казах, това е последната ми статия за България. В следващите няколко реда намират място нещата, които според мен, характеризират България от вече доста време. За съжаление просто не виждам начин по който това ще се промени. Ще сапочна със снимката на народния и управленски любимец Делан Пеевски. Защо? Защото България в началото на 21ви век се характеризира с ГРОЗОТА. Това биче беше зам. министър на бедствията и аварийте. Дъха ми спира като се замисля, че в задълженията на това същество (плащани от данъкоплатците) влиза да спасението на хора (недай си Боже роднини и приятели) при бедствия. Физиономията на Делан, според мен, е като един сбит преразказ за България ДНЕС. И не е смешно. Арогатност, безнаказаност, корумпираност, посредственост,дебелоочие, мазност, затлъстяване. Това характеризира България днес. Колко добре пасва Делан Пеевски на държавата. Един истински син на БГ. Това същество в момента работи в следствието. То РАЗСЛЕДВА МАФИЯТА. Ако бях на Европейския Съюз бих изхвърлил България на момента. На момента.
Какво е България сега:



България е най-бедната държава в Европейския Съюз. Не само това, заради престъпното управление и се отнемат ценни ресурси за инфраструктура което дава лош сигнал на инвеститорите.
Бългаария е държавата, където няма ефективно осъдени. Може да размажеш 2-3 човека на пътя ПИЛ, но послед най-много 2 години условно + разходи за лечението.
България е
България е държавата където се пулим на туристите, че те, виждаш ли създавали лош имидж на държавата защото се оплакват от скапаните услуги и кражбите по морето.
България е държавата, която доброволно (с глухото съгласие на народеца) целенасочено унищожава природата си за да могат олигарсите да скрият изпраните си пари.
България е държавата троянски кон на Русия във ВСИЧКО.
България е държавата в което се осъжда некъф английски хулиган на 15 години затвор за това, че счупил главата на барман във Варна докато даде условна присъда на Максим Стависки за товя, че пиян уби 2ма.




България е държавата, където президента се оказа доносник с ник "Гоце" ама на никой не му пука. Да си агент на ДС в България те смятат за защитник на малката ни нацийка от лошия свят. Подвиг и доблест. "Пак бих го направил" каза Гоце...
България е държавата, където народа го мързи повече от други държави. Айде стига вече с тази работливост. Българина го мързи. Поне от 50 години. Не знам как е било преди това. Пристигаш на O’Hare International Airport в Чикаго. Отиваш да си взимаш багажа и там са се наредили 5 носача. Един дръпнат, един индиец, един бял и двама... Българи. Знам без да ги питам. Опрели се на стената, говорят си нещо под сурдинка, гледат сърдито и личи, че не им се работи. Така е то. Искаше ми се да отида и да им кажа: Пичове, не е нужно дори да ви питам от къде сте.
България е държавата, където като си изядеш добре посолената царевичка летоска си хвърляш кочанчето пред НДК. НДК не вервате ли всъщност е Национален Дворец на Културата. Ха ха ха.
България е държавата където се мразят обратните, различните, другите, всичките... един други мама му стара.
България е държавата където каквото и да става народа не реагира. Българския народ няма много амбиция за себе си. Има високо мнение за себе си на базата на някакви измислени историзми от мирищещи историци. Но явно БГ народеца му е достатъчно да си купи една нова кола, мобифон и да си направи изолацийката на апартаментчето. Това е заветната цел. Онея от Брюксел розовите е** ги. Те ще ми кажат на мен.
България е държавата на мутрите. Ние си ги обичаме и им се възхищаваме. Те са наши. Те не биха могли да бъдат другаде. С изключение на Русия и донякъде Сърбия те не поникнаха другаде. Трябва да си ги поливаме.

България е държавата в която можеш да не свършиш нищо и да те преизберат.
България е държавата, която прогони повече от един милион души.
България е държавата където да си инвалид е ПРОКЛЯТИЕ.

...

И никой да не ми казва, че навсякъде било така...защото НЕ Е.
Въобще, този лист може да продължи до безкрай. Просто примерите за национален провал са безброи. В много измерения. Пълен разпад. С много ама много малки изключения и изрази на гражданска съвест и позиция.
Нямаме право на самочуствие, на гордост. Трябва да мълчим и да гледаме в ъгъла. Мизерен народ, мизерна държава. Отвратен съм, гнусно ми е, срам ме е. В началото на 21ви век ме е СРАМ да съм Българин.

Никога не съм очаквал, че ще напиша тези думи, но просто както казах чашата преля. Знам, че ако прочетат това някой мои приятели няма да повярват на очите си. Знам, че по форумите бих бил обвинен, разпнат от промити мозъци и платени пропагандисти - предател, стой си там, копеле. На тях ще кажа. Аз продължавам да обичам България каквато можеше да бъде и да ненавиждам това което е. Имаше един митинг на 7ми юни 1990 в София. В очите на хората можеше да се види каква можеше да бъде България.... как те виждаха бъдещето си. 19 години по късно тяхното настояще е Делян Пеевски. Много ми е тъжно и оплаквам малкото останали нормални хора в България.

Относителност

В живота има много неща, които не престават да ме учудват. Всеки ден човек се учи на нещо, вижда нещо ново, опитва се да го асимилира и разбере. Та това, което не представа да ме учудва тези дни е относителноста на гледната точка и разбиранията. Тук не става въпрос за вкуса на вафла МУРА. Вкусове в такива случаи разни. Тук става въпрос да си на що годе едно и също интелектуално ниво, да четеш едни и същи новини с някои друг и когато си говорите да разбереше, че от това, което те са прочели те са разбрали нещо съвсем различно.

Да вземем да речем националния резил в България в момента. За тези по форумите ми е ясно. Те са платени. Вечно има по някой, който се пише много знаещ и завърта нещата как всичко ставащо е нарочно и има за цел да почерни България... "гледайте ги другите и те имат проблеми, ама не им викат така". Тук нещата са ясни. Интересното ми е като говоря с някои мои познати все едно сме чели различни неща. Блъскам си главата и единствения начин по който мога да сегментирам БГ в момента най-общо е следния:
1) Има хора, които са получили или получават директна материална или психологическа облага от ставащото в България (преди и след 1989). Става въпрос директна облага от управлението или липсата на такова (в случая на по-криминализираните фамилии). За такива хора аргументите са еднозначни и те дори и да искат не могат да надмогнат багажа на тази си зависимост.
2) Има хора, които спорят с теб само заради спора. Те понякога могат да са полезни и да те провокират да се замислиш за нещо. Но, като цяло тази група хора е доста непродуктивна. Това е групата дето много знае.
3) За съжаление има и хора, които явно са доказали че не могат да мислят. Те може да се образовани, но просто дето се вика " can not connect the dots". Нямат системно мислене, не могат да проследяват обществени процеси и да правят заключения. Откриват конспирация във всичко и крият собствената си несигурност зад клишета и гръмък патриотизъм. Просто тази групичка не може да разсъждава.
4) Има хора, които могат да мислят, но не им пука. Абдикирали са от обществото. Там са, ама ги няма. Причини различни: разочерование, инертност, бизнес възможности (opportunity cost). Като ми каже някой : " Не се интересувам от политика", "то нищо не може да се промени" ми идва да скоча: "ами от животчето си интересуваш ли се? Ами от това на твоите деца?! От нещо, което има някакъв смисъл за някого интересуваш ли се?! СМИСЪЛ?!?!"
5) Има хора, които могат да мислят и им пука. Вълнуват се, тормозят се ... късат си нервите. Тези хора са склонни да участват. В живота. Такива са малкото на брой но много изобретателни еколози. За съжаление това е най-малката група.

Във всичките тези групи има хора от всякакви демографски дадености: стари, млади, хора с образование, хора без, хора от града, хора от селото. Е да, в някои групи преобладават някои демографски тенденции, но като цяло тези "сегменти" не са абсолютно базирани на демографски принцип.

Така се опитвам да си обясня реакцията на познати и непознати за ставащото в България. Простете за не-научния подоход на сегментация, но трябваше някакси да рационализирам липсата на рационализъм на Българския народ и неговите действия или повече бездействия.

REZIL Bulgarian Style

Bulgarian corruption

Brussels busts Bulgaria
Jul 17th 2008
From Economist.com

More EU sanctions, at last, to tackle corruption in Bulgaria

Shutterstock
FIRST fingers were wagged, then wrists were slapped. Now the pocket money is being stopped. The European Union had already frozen some €1 billion ($1.6 billion) in funds overseen by Bulgarian politicians whom it no longer trusts. Now, in a report to be published on Wednesday July 23rd, the EU says that Bulgaria may have to forfeit large chunks of that money altogether. At issue are hundreds of millions of euros allocated to programmes predating Bulgaria’s accession to the EU in January 2007. These were designed to get the country ready for the rigours of life within the EU.

Most vulnerable is some €250m in long-unspent funding within a programme known as Phare, that will vanish back to Brussels if it is not spent by November this year. But the total amount of forfeited funds could be as high as €782m, according to a Bulgarian diplomat. That may be enough to muster some reaction even in a Bulgarian administration that has so far missed no opportunity to disappoint EU officials and European neighbours who want the country to catch up on 50 years of missed development under communist rule.

The report says in caustic terms that there is no political will to deal with fraud and corruption in handling EU funds. It highlights close links between leading public figures and companies that have benefited from tenders for EU-financed projects. It concludes: “Bulgaria…has to ensure that the generous support it receives from the EU actually reaches its citizens and is not siphoned off by corrupt officials, operating together with organised crime.”

The EU’s anti-fraud agency, OLAF, has complained loudly and crossly about the near-total lack of co-operation from its Bulgarian counterparts. The agency was especially concerned that high-level political protection was leading to the diversion of €36m allocated to an agricultural modernisation programme known as Sapard. A letter from OLAF to a Bulgarian official, quoted in the Dnevnik newspaper this week, suggests: “There are powerful forces in the Bulgarian government and/or…state institutions who are not interested in punishing anyone around [two names withheld for legal reasons]”. The Commission’s report, obtained by The Economist, complains that OLAF has been faced with instances of “breaches of confidentiality…There is a strong suspicion of the involvement of organised crime”.

The Commission will publish a separate report on the Bulgarian justice system which is expected also to be highly critical. Not one of dozens of gangland killings since 2001 has been solved; nor has any senior official been successfully prosecuted. The kidnapping of the president of a leading football club and then his wife, within the past two months, have highlighted Bulgaria’s lawlessness and the apparent helplessness of the authorities.

EU officials say icily that the most noticeable Bulgarian response to its dreadful public image has been to hire an expensive international PR company, rather than to change things at home.

The Bulgarian government did sack one of its most controversial figures in April: Rumen Petkov, an interior minister known to have had meetings with organised-crime bosses (he insists that he was trying to stop the contract killings). Although formally out of office, he remains responsible for his party’s funding, and is an important string-puller in the ruling coalition. Bulgaria has also established a new national-security agency, with staff vetted by the EU, to handle cases of high-level corruption in the state administration. But the EU has criticised this for a lack of accountability.

The Commission will also publish a report next Wednesday, on Bulgaria’s neighbour, Romania. It joined the EU at the same time as Bulgaria and has also been taken to task for its failure to deal with high-level corruption. The EU is expected to be highly critical, but is unlikely to include specific measures of the kind directed at Bulgaria.

Nobody in Bulgaria can claim to be surprised. Before the country joined the EU its wholesale failure to tackle high-level corruption was the subject of repeated public warnings. Having gained membership, those efforts became even feebler. The Commission had said repeatedly that if things did not improve it would cut off money—up to €11 billion in the 2007-2013 budget period—needed to modernise decrepit communist-era infrastructure and improve dire public services. The Commission will withdraw its accreditation to two payment agencies, one in the finance ministry and another in the regional development ministry, which were handling Phare funds. That is the simplest step in bureaucratic and legal terms. But it may not be the last.

Apart from withdrawing yet more funds, the EU could also delay Bulgaria’s accession to the Schengen visa-free travel zone, planned for 2011-12. Its biggest weapon is a safeguard clause under which Bulgarian court decisions would no longer be automatically recognised in other member states. That remains in the locker, for now.

Америка

Решил съм да пиша за Америка. Има много да се пише за тази държава. Мнооого. Затова ще започна с малък увод и като имам повече време ще доразвия разсъжденията си.

Защо един Българин е решил да пише за Америка.
Причините са прости. Според мен това е една уникална държава. Уникална по много показатели ... добри и лоши. През последните 8 години, откакто съм тук, съм се опитвал да разбера, защо нещата са такива каквито са. Опитвал съм се да избягвам отричането и прекаленото богоговение. Също така съм осъзнал, че голяма част от Българите, които живеят в Америка и пишат за нея по форумите всъщост нямат никаква идея какво е тя. Те живеят в етническите си общности и избягват да се интегрират. Гледат отстрани, псуват и критикуват. Ползват възможностите и и в същото време я мразят. Не всички разбира се, но не малка част. В текстовете, които ще публикувам ще се опитам да преразкажа моите впечатления и еволюция в разбирането ми за тази държава. Тя не е еднозначна. Не винаги е лесна за разбиране и аз не твърдя, че съм я разбрал напълно. От тази държава и опита на хората тук има какво да се научи. Номера е да гледаш на Америка без идеологеми и без предрасъдъци.
Знам, че на много хора написаното няма да се хареса. Това не е целта. Целта е да изложа своите мисли и споделя своя опит. Мисля, че има известна доза вакуум около разбирането на Америка в България и не само и се надявам тези няколко статии да са от полза за запълването.

Олаф

Днес ОЛАФ прати на България писмо, че правителството защитава едри престъпници. България днес получи предупреждение, че 500 милиона Евро няма да бъдат дадени от ЕС. В момента България ( най-бедната страна в ЕС) е донор на съюза - тоест повече внася в бюджета отколкото взима. Мафията (държава и организирана престъпност) лишава своите поданици от нови пътища, конкурентни ферми и селско стопанство, лице пред света. Поданиците не питат. Те си плащат данъците и не интересуват много от това как се харчат те. Защо има $3 милиарда бюджетен излишък? Как се харчи той? Защо ЕС ни дава за пример на провалена страна член. Поданиците мълчат. В една Унгария (която между другото не е цъфнала в последно време) поради това, че министър председателя излъга стотици хиляди души излязоха да протестират. Една лъжа?!? В България никой не излиза. Дори интелигенцията (доколкото е останала такава) се е капсулирала в себе си и отказва да се ангажира с обществените дела.
Днес е един лош ден за Българската демокрация ако такава въобще съществува. Не знам колко хора го разбират. Все си мисля, че повечето се тупат в гърдите: "Булгар Булгар"... и с това нашия изкривен национализъм замества желанието за един нормален живот.

ГРЪНДЖ

Даааа,

някой помни ли 90те години? Май не. Имам чувството, че никой не се напряга много да си спомня за тях. Честно казано не знам защо. В интернет почти няма нищо за 90те години в България - с изключение на няколко клипа в You Tube. Няма стачки, няма протести, няма нищо за романтиката на 90те в училищата и университетите... преди всичко да се превърне в една чалга. Никой не помни. Ами тогава, нека аз напомня малко.

Аз израстнах през 90те. Завърших училище, университет. За мен 90те бяха години на формиране. И какъв по-голям късмет от това. Да наистина в България 90те бяха мизерни, пълни с лъжи и грабене. Но те бяха също години на надежда, рок, откриване, градска романтика. За по-малко от 10 години младите хора в България изживяха емоциите на няколоко поколения техни връстници от запада. Ние изживяхме множество течения за много кратко време... искахме да наваксаме загубеното време...В едно поколение намериха място хипари, пънкари, скинари, хеви метъли, кришнари, евангелисти... и не на последно място грънджове. Ето защо съм сложил снимката на горкия Кърт Кобейн. Я да се напънем малко и да се върнем към 1995-6 в БГ. Имаше ли някой, който да няма такава прическа??? А? Преди всички да се обръснат и за заприличат на мутри?!

Имаше групи от млади девойки и пичове, които развиваха много яка ъндърграунд култура. Имаше "Пънка" на мястото на което сега се готви Софийското СИТИ :) (бул. Тодор Александров). Имаше кубинки, дълги черни палта.... ееееееех. Ами мешка да си намериш беше много кууул и разни гаджета и чичовци от армията бяха принудени да крадат мешки за да снабдяват откриващата себе си генерация. А даааааа..имаше и Синьото Кафе. То всъщност беше повече останка от социализма когато някакви неформали се събирали..наркотици и т.н. През втората част от 90те години мисля, че то навлезе в залез и сега се явава спирка на строящото се метро.

Може би само аз се сещам за Киора, Херман'с Улф Бенд, Контрол, Милена, Подуене Блус Бенд?! Зала Универсиада се пукаше по шевовете от хиляди супер щастливи хора. Пеехме, скачахме, имаше Пого (важното в Погото е да участваш:)) Има по-малко шанс да се нараниш от колкото ако гледаш от страни).



Имаше и по-тайни места като Маймунарника в Борисовата Градина където освен да изпие по една бира човек можеше и да види някоя друга банда. Групи като Green Day и Offspring редовно забиваха в множевсто Софийски клубове... е не на живо... ама така ни се струваше. Имаше също една дискотека. Алетрнативна обаче и се казваше Олимпия. На 4ти километър. А там какво беше...


Имаше Кокарача, където БТР забиваха на световно ниво. Всеки четвъртък. Един път акyстична версия, един път електрическа. Наско беше с дълга коса и не беше над 100 килограма. А какъв глас а?! Да нямахме пари и се принуждавахме да си купим една водка - 10 човека и контрабадно да я внесем в Кокарача.... след това всички дружно си купувахме ЕДНА фанта лимон и водката бавно се смесваше с фантата, докато фантата ставаше една прозрачна прозрачна?! Ами колко още такива клубове имаше. Суингинг Хол, Мр. Пънч, Стъргалото... и много други. Имаше Рок... имаше радио Тангра. След това се появи Библиотеката ... но мисля, че това беше вече началото на залеза на този жанр забавление.

Имаше Студентски град. Четалните а?!? Веднъж бях на един купон където мисля, че имаше една педя бира на пода. Не знам защо. Целия блок се тресеше от една огромна уредба, но на никои не му пукаше! А и да дойде бабата рецепционистка ... нейсе.

Не че нямаше селения и простотия. Разбира се, че имаше. Имаше хорица, дори студенти, които си слушкаха тъкмо прохождащата чалгица, но имам чуството, че не те определяха ритъма на живот и светогледа. Не както сега. Признавам вина имаме всички, защото като се появи Радка Пиратка... беше едно ново... екзотично... смеехме се на простотията... гледахме как разни тъмни субекти бързо привикнаха с чупките и въоще не осъзнавахме каква заплаха се изправя пред всички нас... пред бъдещето на България.

90те години също беше времето, когато моето поколение откри някои романтични черти на нашето черноморие. Сигурно е било много хубаво да се ходи в Созопол през 70те и 80те. Ако си спомняте през 90те вече се смяташе, че Созопол е затъпял. Завиждам на тези дето са го виждали преди. Въпреки това ние видяхме Българското черноморие преди то да бъде абсолютно "basterdized" от изпрания капитал. Имаше все още приказни места на които ние се отдадохме за винаги. Поне в нашите спомени. Едно от тях е на снимката на моя блог... под заглавието. Нямаше още мутренски хотели. Ходеше се на квартира и душа и бойлера си бяха обичайна тема с хазяйката.


Да не говоря за 1990-1997 когато имаше протести в Софийския в Натфиз в ВИАС...шествия, надежди... кой не скача е червен. За това пък вече не само, че не може да се намери никаква информация и снимки (дори в интернет)... това се смята за срамно да се говори. В Българя даже може сериозно да си нараниш кариерата ако говориш за тези неща дето май били фикция!?!? Или имаме много къса памет или някой много иска да се забрави всичко...До край.









Малко лица от протестите... Това бяха лицата на 90те в България. Къде са сега те?

Жалко, че това беше и времето през което докато ние мечтаехме някъде един зъл организъм чертаеше плановете за Българските Досиета X...за ограбването на България...за тоталното опустошаване и деградация на нацията. Това беше времето когато се градяха основите на една олигархична държава пропита с организирана престъпност и корупция... помним ли Първа Частна Банка, Анжел, Луканов, Мултигруп, безброй генерали...

От сегашната ми гледна точка, част от тези ми мисли сигурно са диктувани от факта, че това беше една много яка младост! Ама такава не само няма на много места по света, тя не може и да се повтори... дори клинично :). Който е живял по онова време в България... може да се има за голям късметлия. Който е бил на правилната възраст и е участвал активно в живота на онова време... е той вече е Щастливец. Аз викам да кажа едно "Наздраве" за онези магични моменти, които можеха да се случат само тогава, само на нас и само в България!


П.С: Този постинг както се вижда предлага само една мааалка извадка от нещата, които ни се случиха тогава. Ако някой все пак прочете това и иска да допълни листа с неща от 90те години... заповядайте.. пишете коментари колкото искате! Мерси