Вярата

Вярата е хубаво нещо. Успокоява. Като цяло човека като същество има нужда от вяра. За това създава религий, ритуали и т.н. Според мен вярата в Бог също е хубаво нещо и се радвам за тези които и се наслаждават. С мен лично това не е така.
Наистина е хубаво нещо. Не само заради обещанието за вечен живот. Според мен ефектите на вярата са по-близко до земята. Хората, които вярват в Бога в общия случай вярват, че всичко е в негови ръце.
За всички останали остава всекидневното справяне с живота и убеждението, че те могат да променят съдбата си, че всичко е в техни ръце. Не знам дали някой се е замислял колко стрес и натиск върху себе си оказват последната група от хора. В нея съм и аз. И давай ... всичко е в твои ръце... действай. Понякога е хубаво да се замисли човек колко от нещата в един обикновен ден са извън негов контрол...

Защо казвам това? Мисля си за света и за липсата на лидери, които да вдъхновяват.Като си помисля за Кенеди и за Мартин Лутър Кинг, за Рейгън, Горбачов и Блеър. Как могат тези личности да обединяват, да карат хората да мечтаят. Хората имат нужда от това. Обикновения човек вярва в доброто и в добрите намерения.
Това е причината в момента в Америка Обама да се радва на такава популярност. Свеж е и дава надежда. Кара младите да мечтаят. Какво по-хубаво от това. Това е енергията, която променя. Дали всички обещания ще се изпълнят? Не се знае, но при всички положения когато една нация има въхновяващ лидер тя се консолидира и възражда. Хората започват отново да вярват в своите възможности в рамките на държавата, започват да експериментират, инвестират и т.н. Това е енергия. Америка страда от липса на вдъхновение след 8 години белязани от един стагниращ лидер.

В България ние се славим с това , че всеки път чакаме някой месия да ни оправи. Ние не считаме себе си за част от някакъв държавен организъм. Ако може някой друг да свърши работата ще е най-добре. Който обещава повече кебапчета за него се гласува масово. Способности, характер, ценности... това са неща на които никой не обръща внимание. Да вдъхновяваш не значи да си образован, ерудит и т.н. Можеш да вдъхновяваш със собствената си вяра в доброто, с чистотата на делата си, с готовноста си да служиш за нещо по-голямо и по-велико от собствения си просперитет. Къде са Българските лидери,които вдъхновяват?Нека се огледаме: Агент Гоце? Агент Сава?!? Банкрутирал аристократ комарджия?!? Сергей?! Търговец на кафе?!?! Бивша/настояща мутра?!?! Успешен но дискредитиран бивш премиер?!? Луд Руски шпионин дето се прави на фашист ... и тон знайни и незнайни ченгета.
ХМмммм... не е чудно че на никой не му пука и , че апатия е захапала нашата черга. Че народа го лъжат две мнения няма. Че той свойски дава право на всеки да го прави тук също няма съмнение.
Последната въжможност за вдъхновяващ лидер беше Симеон. Той някак катализира една мъждукаща вяра в доброто с обещания за промяна в стила, за изтънчени маниери за другост. Проблемите бяха два: 1) Първо той не беше искрен и се оказа мошеник (с очудващо топли връзки с ДС и КГБ) който основно се нуждаеше от пари. 2) Обикновения човек пак отказа да влезе в картината. Той пак очакваше всичко да се свърши от някой друг.
Може би нещата биха били други ако поне една от страните беше искрена.

За последно ще си задам един ребус? От къде се родиха толкова много престъпници, крадци и корумпирани хора в България. Ако някой не е разбрал: НИЕ СМЕ ЗА СМЯХ НА ЕС! Всеки ден чета статий (последното беше цяло приложение в Economist) където се вижда, че България се държи като един арогантен остров на организирана престъпност и олигарси от колкото като една партнираща нация убедена в бъдещето си и искаща да постигна настояще достойно за уважение.
Та да се върна на въпроса си - някой пита ли се как може да има такива хора?!? Толкова много, които крадат в големи количества, не извършват услуга без подкуп, не си вършат работата. Корупция, пошлост, арогантност, посредственост...Просто не мога да го проумея. Кой ги е възпитавал тези хора? Чий са техните майки, бащи, баби... Те какво мислят, в какво вярват? Имат ли съвест? От къде са дошли в такива големи количества, че да определят поведенческите модели на цялото общество? Не знам аз ли съм живял в саксия, но съм ги познавал тези хора. Не разбирам от къде идва тази отвратителна страст да се краде, да се взима от другите и да не се дава нищо в замяна?
Гледам към малкото останали идеалисти със умиление и съжаление! Има ги, но са малко.
В един такъв момент един вдъхновяващ лидер би изиграл особено полужителна роля. Да, но не го виждам?!