Правила

Защо да се сърдим на Българския народ, че не спазва никакви правила. Не само, че не ги спазва а и всячески търси начин те да не важат за него. Четейки “Андрешко” разбираме, че този феномен не е от вчера. Не знам от кога и дали въобще някога нашия народ е живял в условия където има правила и те се спазват. Имам приятели историци, които ще се произнесат много по-компетентно дали е било така в средновековието. Съдейки по някои бегли факти (като да речем огромното нежелание на народа и “аристокрацията” да приеме християнството) може да се заключи, че май не сме много по правилата наложени от вън. От турците явно сме се научили само да папкаме баклава и да пушим като кумини. Докато се разбере какво става след освобождението Стамболов е убит. Следват 2 национални катастрофи и преди да се осъзнаем осъмваме на 9ти Септември. Следващите 45 години на повърхноста се спазваха разни измислени правила, но разровиш ли се осъзнаваш че неспазването на правилата всъщност е начина да се адаптираш към системата.
За последните 20 години няма да говоря, защото е ясно. Българина постоянно тества своята среда. Той постоянно опипва почвата да види дали някои свои не толкова легални действия ще имат някакви последствия. Ако няма такива (както обикновено се случва в нашата приказка) той продължава да тества. Това е животинския инстинкт. Самото понятие за “правило” отрващава Българина.

Ето защо нека не се сърдим на Българина. Той друго не е видял. Тези разлики в манталитета и светоусещането за съжаление изпъкват още повече в компанията на по-нормални държави от ЕС. Казвам “нормални” първо защото смятам, че има такива (за разлика от писачите по форумите, които тръбят, че всички са маскари) и второ защото както не веднъж съм казвал, не смятам България за нормална държава.
Общото в много от нормалните държави е, че правилата се спазват. Къде по-малко... къде повече. Но никъде като в България – въобще. Тук става въпрос за всякакви правила – как се кара кола; как се пресича улицата; как се взима изпит, къде се пуши и къде не и т.н.

Тук е момента да кажа две думи за поведенческите модели. В България е ясно – те са извратени. Те бяха създадени от нечий зъл гений. The Dark Side. Ние си мислим, че обикновени послания като хора които честно си вършат работата (като доктори, полицаи, професори) са “балами”. Като видим такива филми (било то Американски или Европейски) им се смеем и подиграваме – колко били повърхностни и плоски. Да, но средния човечец в една държава иска да има герои. Ако не ги намира в добрите и полужителни герои той ще ги намери в отрицателните и вечно оцеляващи такива.
В Америка има едно шоу по телевизията “COPS”. Там показват как общо взето как едри полицайчета се справят с престъпността. Има и друго “Law and Order” и разни други такива. Да – нищо особено и доста Холивудско признавам. Също така знам че в Америка на са цъфнали и че има престъпност. Също така знам, че средния човечец в Омаха Небраска и в Шумен може би еднакво иска да вярва в някакви герои. Понякога, обаче, си мисля, че това липсва в България. Телевизиите заливат хората с негативност. Героите са мафиоти, ченгета, мутри и всичката тази оцеляваща сган. Знам, че с наивни неща като поведенчески модели не може да се спасят голямата част от обществото. Може би поне съзнанията на децата няма да са толкова покварени?!

Все пак ще завърша със следното: надежда има. Лошото е, че живота минава толкова бързо и ние, които бяхме младите в зората на прехода може и да си заминем преди да се видят някои промени в манталитета. Промени стават и по-бързо, но за това се изисква някакъв катаклизъм, катарзис. Всичко останало е еволюционно. Както казах – надежда има. Ако може да се научи една маймуна да комуникира с ръце и знаци; ако може да се научи гълъб да бъде пощальон; ако може да се научи един тюлен да жонглира с надуваема топка сигурно може и един Българин да се понаучи да спазва някои правила. Казвам някои, защото ако са всички спира да е интересно . Хааааааааааа разбра ли се, че и аз съм заразен!?!