Servant Leader

Незнайно защо и откъде дълбоко в мен има едно създадено чуство за служене. Иска ми се да направя нещо смислено за хората, обществото... Дали като кмет, дали като собственик на фирма, която си върши добре работата, дали със своето "облагородяващо" присъствие някъде.:) Все си ги представям едни. Но истина... истина ви казвам като преценявам възможните си ходове за бъдещето винаги ги пречупвам през лещата на това, което може да има някакво добро за хората. Иска ми се моят престой на земята да е свързан с нещо по-голямо и благородно от това да се чуди човек как да натъпче собствения си търбух.

Пак казвам, не знам от къде дойде в мен това чуство на дълг. Винаги съм мислел, че тези, които са постигнали повече, знаят повече и са видяли и изпитали повече трябва да служат на другите да им отвярат очите един вид. Знам... знам. Малко съм си елитист. Обаче наистина мисля, че интелектуалния елит на една нация или на човечеството като цяло има ДЪЛГ да стъпи на сцената и участва в живота на другите, да определя целите и ценностите на по-голямата общност, да решава проблеми и да дефинира "добро" и "лошо". Ако този интелектуален елит абдикира от това си призвание други се намърдват на сцената и както случи в България вместо там да се играе някоя приятна постановка се дрънчи на пошлост и профанизъм и едно постоянно лапкане от мазни и мустакати неандерталци. Така е не само в България. За съжаление и на световната сцена са се наместили доста тъпири и хора, които не могат надскочат себе си.
Къде е в това време интелектуалния елит? Тихо и кротко си чете някъде книжчица. Пие кафенце и лукаво се любува на своята изолация. Присмива се на тъпирите. Понякога се ядосва и пени, но като цяло смята образованието и интелекта за самоцел.
Важно е да се разбере, че аз правя разлика между образован човек и интелектуален елит. Образовани с дипломи дал Бог. Интелектуалния елит изисква лидерство и жертвоготовност...готовност да служиш за общото благо. Готовност да служиш за нещо по-възвишено от задоволяването на най-мизерните житейски повици.

Както казах в началото някакси без да искам и да знам защо в мен има такова чувство н дълг за служене. Да наистина не съм го реализирал в нещо смислено досега било то в Америка или в България. Моля се някой ден да имам тази възможност. Може би за това говори добрия стар Абрахам Маслоу в своята пирамида на човешките нужди. Най-отгоре стои "self-actualization". Toва е най-високото ниво на нуждите на един човек. Мисля че да служа на нещо по-голямо и смислено ще е моята реализация... независимо къде.

Не обвинявам никой който не страда от такова чуство. Много приятели и познати имам, които не се и замислят по този въпрос.Особено като заговоря за БГ... Лидерсто, служене - за кво бе? Ще си късаш нервите. Мисля, че е много по-лесно да нямаш такова чувство и да имаш дебела кожа а и дебел врат. И са прави. 100% са прави. За това никой не виня. Прости исках да споделя моята гледна точка по служещия лидер. Такъв искам да съм аз за общностите с които влизам в контакт - семейство, приятели, работа а и дано нещо по-голямо някой ден.