Някой помни ли "Призраци под Виенското Колело"? Ами "Арабела" или "Летящия Честмир", "Синьо Лято" "Рицар без Броня" и "Ум белия делфин"?
Ееееех... какво време а... бяхме млади... ама много млади и много безгрижни и дните продължавахе цяла вечност...
Наскоро се натъкнах на един сайт на който могат да се намерят много от тези филмчета. Е не всички са на Български или със субтитри... и се зареждат малко бавно... но гарантирам, че си заслужава. Като една машина на времето е ... не е за вярване. Благодарности на пича дето е събрал цялата тази колекция.
Ето и линка:
http://www.vbox7.com/play:361edfa3
Приятно гледане.
Saturday, June 21, 2008
Мач и национализъм
ОК, бях за Холандия ... ама нейсе... Руснаците заслужаваха да победят. Играха много добре а и Холандците нямаха никакви идеи този мач. Аз, обаче, не можех да потдържам петролното феодално царство.
Най-накрая се наканих да погледам малко Европейското. Както може да си представи човек това тук не е най-лесното нещо. Не е невъзможно, но трябва да отидеш на специален бар, който показва ESPN. Та така.. с един мой познат австриец отидохме до The Globe, който се слави като едно от култовите места в Чикаго за футбол.
Бира Карлсбърг $4 всяка. Евтиния...
Хора в оранжево - най-вероятно фенове на Холандия
Други - хммммммммм не се знае... но имаше всякакви
На мен ми беше много кеф да гледам мач. Установих, че още знам старите кучета като Ван Нистелрой и Еди Ван Дер Саар... а и ми е кеф да гледа мач.
Ето го и Ван Бастен... ей... 1988 ... бях в Банско... по телевизията дават финал на Европейското... Холандия срещу СССР... Ван Бастен беше страшен.. и Гуулит и Риикард и Куман и т.н. 2:0 за Холандия.
През 2008 (20 години по-късно) Холандия падна с 3:1.... заслужено. Добър мач.
Не това ме разочарова толкова. Какво ми пука за Холандците? Е щях да съм по-щастлив ако бяха били.. ама... разочаровах се от друго.
През цялото време в бара имаше едни двама въз-високи пичове, които мноооооого силно викаха. Първо мислех, че за Холандия, но след това разбрах, че за Русия. По едно време разбрах, че са Българи. "Няма проблем" си викам... нека всеки да подкрепя който иска... свобода... демокрация. Обаче в един момент единия взе да реве "РУУСИИИИЯЯЯЯ.... РУСИЯЯЯЯЯЯЯЯ". Ама един блясък в очита... ама едно псуване. Тогава малко се замислих. Викам си: Добре... нямам проблем човек да подкрепя Русия. Добър отбор, голяма държава, изкутво и наука на световно ниво. До тук добре. Но не е ли нормално единственото име, което един Българин трябва да вика е това на България??? Можеш да подкрепяш друг отбор, да пляскаш и да викаш, но да викаш "РУСИЯ" си е доста SICK! Аз никога не бих викал Holland ... ili USA... дори и да стана гражданин. Можеш да имаш уважение... ама скандиране?!
Според мен в това се таи цялата драма на България. В България няма национализъм и патриотизъм. У нас има Русофилство. Как може човек хем да е националист хем Русофил?Задайте си въпроса? Или Американофил? Нееееееее не е възможно. Такива са всички псевдо националисти и патриоти заливащи телевизиите в България с пседво историзъм. Ако обичаш България, нейните интереси трябва да са над всичко, а интереса на България е народа да живее добре, да има ред и законност, просперитет, бъдеще.
Много тъжно и една от главните причини да си внесем олигархичния престъпен преход, който продължава вече 20 години. Модел по Руски образец... само дето нямаме газ.
Thursday, June 19, 2008
Модели
Долната Статия не е от мен, но доста ми хареса преди време :) Сложил съм името на автора.
* * * *
Да си подруса косата руса или некои заблуди за чалгата
Ле-ле к'во стана, кажи к'во стана...Взимам си го назаем този въпрос от онези тримата ъпсуртни пичове. И се чудя к'во стана верно.
Нещо много чалга тегаво стана в тази страна. Кой си е мислел, че като извадиха онази простотия през 90-те за неква Радка-пиратка, дето си друсала косата руса, животецът ни ще стане толкова поп фолк /вижте тук един нагледен пример/.
Тежки времена, направо вълчи времена, би възкликнал Бернар Клавел. Чалгата си е чист продукт на посттоталитарния шок. Отвързаността на характера намери един топличък, влажен и цицорест приют в бесните трели, бесните врътки, бесните мутри, които не знаят дали ще доживеят до утре, в бягство от бясната обърканост и безпаричие.
Чалгата стана най-достъпното забавление. Защото е евтина (все пак и досега поп фолк субектите ни продължават да крадат от съседите и словосъчетанието авторски права не винаги съществува) и защото залага на евтиния секс.
Защото в бедни времена разюздаността е най-добрата избава от реалността. А България продължава да бъде бедна страна, където да откраднеш е по-достойно от това да знаеш кой е Бернар Клавел.
И като митовете около отстреляните босове, тези мецанати на чалгата, около тази жалка субкултура почнаха да никнат митични заблуди, които се превърнаха в обществена нагласа.
Заблуда първа
Чалгата, разбирай поп фолкът, е най-слушаната музика от българина. Това е балканска музика, тя ни е в кръвта и нон стоп ни тече из вените. Лягаме и ставаме с нея.
Това е идеалната музика за маса. Да седнеш в кръчмата и да бичи чалгата. Това е изконно, типично и ни е в душите. Всички слушат чалга, ама не си признавали.
Аре стига, бе. Според културната ни антропология, или иначе казано според фолклора, на нас не ни е присъщо да седим на маса, да се наливаме и да слушаме как полуголи "дами" забавляват аудиторията с някаква смесица от безумни звуци и кълчене на ханшовете.
Истината е, че всички знаят кои са най-редовните посетители в чалга клубовете. Костюмираните бизнесмени с тъмно минало, манекенките, дето искат да им седнат в скутовете (на бизнеслюдете) и да си оправят всичките проблеми.
Другата част са бачкаторите от всякакъв род и сфери, дето от сутрин до вечер се скъсват от работа в подлудялата и нервна България. Избиването на емоциите тип: дано оцелея и утре, сега ще го хвана тоя и ще ми купи телефон и да се напия, че днеска се скъсах от юркане и работа, е разбираемо.
Това не са всички българи. Много моля.
Днес попаднах на един много точно илюстриращ цялата ситуация цитат в книгата, която чета в момента - “Приятели, любовници, шоколад” на шотландския автор Алегзандър Маккол Смит, гласящ следното: “Застанеш ли зад тезгяха с питите сирене, Шопенхауер започва да ти се струва много далечен”.
Опазил ме бог да правя внушение, че чалгата е музиката на бедните. И на богатите, които са престъпници. Факт е обаче, че тя се продава най-добре сред слоевете хора, които смятат Индира Ганди за поп фолк певица.
Икономическият ръст, който е постоянна тенденция у нас, прави много от българите по-състоятелни. Парите означават образование и преценка на различни морални ценности.
До колкото повече култури и субктултури имаш възможност да се докоснеш, толкова по-голям става изборът и преценката да оставиш порно актрисите в порното, а откачената им музика - в кофата за боклук.
Личи си и по самата чалга. Тя става все повече поп. Еволюира един вид.
Заблуда втора
Поп фолк певиците са страшно секси. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Истината е, че тези мацки, дето се пънат на микрофона, са като претапицирани стари табуретки, закърпени по лъскаво-кичозен начин отвън и изтърбушени отвътре.
Опитах се да правя разлика – всички са като по калъп. Руса коса (ако не е руса, то тя е като грива с ужасяващи удължения), огромни джуки, ама супер неестествени, все едно имат автомобилна гума в устничките, премрежен поглед, надути цици и разни кичозни бижута.
Такива кукли не са секси. Те са смешни. Приличат на истерични създания, пред които Франкещайн изглежда невинен като първокласник.
Наскоро чух изказване на доцент Вера Ганчева (рядко ерудиран български литературовед, превел за първи път Пипи Дългото чорапче у нас, и своебразен културен посланик на скандинавската литература в България), в което отбелязваше тоталната и необяснима (чалга) вакханалия, обхванала българското общество.
Тонът й обаче бе толкова ясен и категоричен: че става дума за субкултура, която ще се маргинализира. Защото в един момент никой няма да иска да гледа и да мечтае как си ляга до проститутка с изкривена представа за сексапил и красота.
Заблуда трета
Поп фолкът е музиката, с която ще пробием в Европа, защото тя носи нашите национални черти.
Единственото място, където чалгата е пробила в чужбина, е сред българските гастарбайтери.
В чужбина порнобизнес си имат. Екстри като псевдо пеещи порно актриси не им трябват.
Заблуда четвърта
Чалгата е като черната музика. Няма от какво да ни е срам. Да бе, да. Друг път. Разликата е, че дебелогъзата негърка, която си вее задника в рап клиповете, е добре заплатена и зависи от себе си. Тя никога не би тръгнала да реже салата и да сипва ракия на някой, защото прави кариера и танцува, за да изкарва пари.
А целта на тукашните поп фолк мацки е да се продадат колкото се може по-добре.
Между другото, ако американските поп и R&B изпълнители видят колко техни идеи са откраднати в родни поп фолк клипове, направо ще се гръмнат.
Със сигурност има още доста заблуди относно тази музика. И не бива да казваме, че това е най-слушаната и прилягаща на българина музика, само защото някои намират утехата в евтиното изразяване на чувства.
Музика, която се свири в кръчми с явно компрометирана в по-голямата си част публика, музика, която се развива, като залага на най-низките човешки страсти – това не е изкуство.
И ако огромната машина на чалгата е добре смазана, може само да се надяваме, че ще се прекатегоризира в по-ценностни проекти.
Които няма да бъдат по-малко печеливши със сигурност.
Във всеки случаи порно моделите на музикалното изкуство у нас още дълго време ще са хит. Поне докато сме бедни.
Тоест, докато никой не се замисля от какво ще се лиши, за да си купи няколко диска или платена музика от мрежата.
Tuesday, June 10, 2008
Mantra
Look what I found:
"The punishment which the wise suffer who refuse to take part in the government, is to live under the government of worse men." Plato (428 BC - 348 BC)
I think this exemplifies the tragedy of the intelligent people in Bulgaria who have resigned from public life. I know a lot of people who are smart, who should be the barometer and pulse of public pressure on corruption and lies... and yet they don't care. I include a great number of my friends under that category. The explanation "I can not change anything" does not fly. Everybody can do their small piece. Small things count and drop by drop the change can be real.
Cheers,
"The punishment which the wise suffer who refuse to take part in the government, is to live under the government of worse men." Plato (428 BC - 348 BC)
I think this exemplifies the tragedy of the intelligent people in Bulgaria who have resigned from public life. I know a lot of people who are smart, who should be the barometer and pulse of public pressure on corruption and lies... and yet they don't care. I include a great number of my friends under that category. The explanation "I can not change anything" does not fly. Everybody can do their small piece. Small things count and drop by drop the change can be real.
Cheers,
Monday, June 9, 2008
Една много бърза кореспонденция. От няколко месеца, може би почти година редовно следя един форум. Много се зарадвах като го открих защото видях хора като себе си. Поне така си мисля. Група ентусиасти от различни краища на България събират всякаква информация за развитието на страната. Ходят прават снимки на метрото и на най-интересните проекти; показват градовете си и различни други теми от това, което се случва в БГ. Много похвално и много позитивна енергия с която се зареждам редовно. На същия саит има и рубрика за Румъния (ще видите, че там новините са много по-динамични... но това не омаловажава усилието на пичовете които слагат репортажи за БГ. Има много интересни теми като архитектура, транспорт, инфраструктура и т.н. Може би на някой би мо било интересно да се поразxоди из тези постинги. Моите поклнони към групата момчета и момичета, които всеки ден се грижат за добрата си информираност и тази на другите. Браво!
Ето го и линка: http://www.skyscrapercity.com
това е за България: http://www.skyscrapercity.com/forumdisplay.php?f=1295
Saturday, June 7, 2008
Природата
SUSTAINABILTY!
Toва ще бъде ключовата дума в развитите общества през следващите десетилетия. Много е интересно да се наблюдава как тази дума навлезе в речника на хората в САЩ (дори обикновените). Друга такава хитра дума е "Organic". За органичните храни има много за и против защото при тях има много маркетинг. Човек трябва много да внимава и да чете етикетите, защото може да се окаже, че не всичко е органично или че кравата дето произвела млякото може и да е пасла сенце, но не е избягняла хормони и антибиотици, които не се по-малко вредни.
В град като Чикаго, който е притегателен център за много млади, нахъсани и либерални натури от целия Мидуест и извън него, не е трудно човек да почне да се интересува от тези неща, че дори и да бъде съпричастен. Освен със зеленината си, Чикаго не се слави с особени традиции в преработката на вторични суровини или в развитието на алтернативна енергия. Може би напоследък напредък има в строителството на "зелени" сгради ("LEED certified"). За един Европеец от севера, Чикаго е на светлинни години в това отношение в сравнение с модерните държави от ЕС. Това, което искам да кажа,обаче е , че нещата се променят доста бързо. Само преди 4 години никой почти не говореше за "sustainability".Сега, много от водещите университети и дори бизнес училища са го интегрирали в своите курсове.
Радвам се, че дори в България има хора, които се интересуват от това. Радвам се, че има хора, които са склонни да излязат и да протестират в защита на хубавата Българска природа от варварството и безумието на изпрания капитал заливащ Българското море и планини. Тези изяви са едни от малкото за които чета, които ме карат да се радвам от това което става в България. Млади хора с модерно мислене. Освен това аз бих ги нарекъл истински патриоти. Това е истинско гражданско общество. Ако бяха повече, ако на повече хора им пукаше като цяло нещата в България биха изглеждали съвсем по друг начин. За съжаление с неучастието си голямата част от обществото благословява унищожаването и разграбването на България.
Не съм загубил надежда. Има една концепция за "tipping point". Започва се от малка група от хора, които имат визия, страст, стремеж за нещо. По системата от познанства и приятелства тази група започва да създава динамични връзки, които като цяло започват да оказват влияние на едни или други процеси. Важното е тези хора да са активни и да познават хора. Не след дълго има достатъчно маса за да се променят процеси в цялото общество. Да - трябва много енергия, но защо не. Така може да се оказе много натиск дори върху процеси като корупция и опазване на природната среда.
Като се замисли човек днешното поколение като че ли няма своя идеал и своя мисия. Няма я Берлинската стена, няма ги хипитата от 60те, няма ги и протестите за граждански права. За това мисля, че в развитите държави "sustainability" ще бъде ключова дума и ще даде смисъл на много лутащи се идеалисти. В не толкова развита държава като България поколенията имат доста избор. Незаети идеали и ценности има колкото щеш. Във ценностния вакуум на обществото има място за много идейни течения, които да защитават различни каузи: природа, анти-корупция, образование (за това може да се говори много) и т.н. Неясното е дали има достатъчно критична маса от хора, които искат да инвестират енергията си в идеали по-големи от всички нас, докато голямата сива маса ги гледа с пренебрежение, насмешка и омраза и се опитва да ги смачка. Дано ги има тези хора защото от тях зависи избавлението и духовното възраждане на нацията.
За последно предлагам един линк с много интересно филмче за "sustainability". Това днес е магическата дума. Сега в NYC, Chicago and San Francisco, скоро и в други градове. Да се надяваме, че и в България ще има поколение, което ще иска да се ангажира със своето бъдеще и с бъдещето на своята родина.
Приятно гледане.
http://www.storyofstuff.com/
Послеслов: Прошка за всякакви правописни грешки :))))))!
Toва ще бъде ключовата дума в развитите общества през следващите десетилетия. Много е интересно да се наблюдава как тази дума навлезе в речника на хората в САЩ (дори обикновените). Друга такава хитра дума е "Organic". За органичните храни има много за и против защото при тях има много маркетинг. Човек трябва много да внимава и да чете етикетите, защото може да се окаже, че не всичко е органично или че кравата дето произвела млякото може и да е пасла сенце, но не е избягняла хормони и антибиотици, които не се по-малко вредни.
В град като Чикаго, който е притегателен център за много млади, нахъсани и либерални натури от целия Мидуест и извън него, не е трудно човек да почне да се интересува от тези неща, че дори и да бъде съпричастен. Освен със зеленината си, Чикаго не се слави с особени традиции в преработката на вторични суровини или в развитието на алтернативна енергия. Може би напоследък напредък има в строителството на "зелени" сгради ("LEED certified"). За един Европеец от севера, Чикаго е на светлинни години в това отношение в сравнение с модерните държави от ЕС. Това, което искам да кажа,обаче е , че нещата се променят доста бързо. Само преди 4 години никой почти не говореше за "sustainability".Сега, много от водещите университети и дори бизнес училища са го интегрирали в своите курсове.
Радвам се, че дори в България има хора, които се интересуват от това. Радвам се, че има хора, които са склонни да излязат и да протестират в защита на хубавата Българска природа от варварството и безумието на изпрания капитал заливащ Българското море и планини. Тези изяви са едни от малкото за които чета, които ме карат да се радвам от това което става в България. Млади хора с модерно мислене. Освен това аз бих ги нарекъл истински патриоти. Това е истинско гражданско общество. Ако бяха повече, ако на повече хора им пукаше като цяло нещата в България биха изглеждали съвсем по друг начин. За съжаление с неучастието си голямата част от обществото благословява унищожаването и разграбването на България.
Не съм загубил надежда. Има една концепция за "tipping point". Започва се от малка група от хора, които имат визия, страст, стремеж за нещо. По системата от познанства и приятелства тази група започва да създава динамични връзки, които като цяло започват да оказват влияние на едни или други процеси. Важното е тези хора да са активни и да познават хора. Не след дълго има достатъчно маса за да се променят процеси в цялото общество. Да - трябва много енергия, но защо не. Така може да се оказе много натиск дори върху процеси като корупция и опазване на природната среда.
Като се замисли човек днешното поколение като че ли няма своя идеал и своя мисия. Няма я Берлинската стена, няма ги хипитата от 60те, няма ги и протестите за граждански права. За това мисля, че в развитите държави "sustainability" ще бъде ключова дума и ще даде смисъл на много лутащи се идеалисти. В не толкова развита държава като България поколенията имат доста избор. Незаети идеали и ценности има колкото щеш. Във ценностния вакуум на обществото има място за много идейни течения, които да защитават различни каузи: природа, анти-корупция, образование (за това може да се говори много) и т.н. Неясното е дали има достатъчно критична маса от хора, които искат да инвестират енергията си в идеали по-големи от всички нас, докато голямата сива маса ги гледа с пренебрежение, насмешка и омраза и се опитва да ги смачка. Дано ги има тези хора защото от тях зависи избавлението и духовното възраждане на нацията.
За последно предлагам един линк с много интересно филмче за "sustainability". Това днес е магическата дума. Сега в NYC, Chicago and San Francisco, скоро и в други градове. Да се надяваме, че и в България ще има поколение, което ще иска да се ангажира със своето бъдеще и с бъдещето на своята родина.
Приятно гледане.
http://www.storyofstuff.com/
Послеслов: Прошка за всякакви правописни грешки :))))))!
Friday, June 6, 2008
Началото
В началото бе Словото!Простете ми за някой правописни грешки. Просто нямам време да редактирам.Мерси
Tuesday, June 3, 2008
Вярата
Вярата е хубаво нещо. Успокоява. Като цяло човека като същество има нужда от вяра. За това създава религий, ритуали и т.н. Според мен вярата в Бог също е хубаво нещо и се радвам за тези които и се наслаждават. С мен лично това не е така.
Наистина е хубаво нещо. Не само заради обещанието за вечен живот. Според мен ефектите на вярата са по-близко до земята. Хората, които вярват в Бога в общия случай вярват, че всичко е в негови ръце.
За всички останали остава всекидневното справяне с живота и убеждението, че те могат да променят съдбата си, че всичко е в техни ръце. Не знам дали някой се е замислял колко стрес и натиск върху себе си оказват последната група от хора. В нея съм и аз. И давай ... всичко е в твои ръце... действай. Понякога е хубаво да се замисли човек колко от нещата в един обикновен ден са извън негов контрол...
Защо казвам това? Мисля си за света и за липсата на лидери, които да вдъхновяват.Като си помисля за Кенеди и за Мартин Лутър Кинг, за Рейгън, Горбачов и Блеър. Как могат тези личности да обединяват, да карат хората да мечтаят. Хората имат нужда от това. Обикновения човек вярва в доброто и в добрите намерения.
Това е причината в момента в Америка Обама да се радва на такава популярност. Свеж е и дава надежда. Кара младите да мечтаят. Какво по-хубаво от това. Това е енергията, която променя. Дали всички обещания ще се изпълнят? Не се знае, но при всички положения когато една нация има въхновяващ лидер тя се консолидира и възражда. Хората започват отново да вярват в своите възможности в рамките на държавата, започват да експериментират, инвестират и т.н. Това е енергия. Америка страда от липса на вдъхновение след 8 години белязани от един стагниращ лидер.
В България ние се славим с това , че всеки път чакаме някой месия да ни оправи. Ние не считаме себе си за част от някакъв държавен организъм. Ако може някой друг да свърши работата ще е най-добре. Който обещава повече кебапчета за него се гласува масово. Способности, характер, ценности... това са неща на които никой не обръща внимание. Да вдъхновяваш не значи да си образован, ерудит и т.н. Можеш да вдъхновяваш със собствената си вяра в доброто, с чистотата на делата си, с готовноста си да служиш за нещо по-голямо и по-велико от собствения си просперитет. Къде са Българските лидери,които вдъхновяват?Нека се огледаме: Агент Гоце? Агент Сава?!? Банкрутирал аристократ комарджия?!? Сергей?! Търговец на кафе?!?! Бивша/настояща мутра?!?! Успешен но дискредитиран бивш премиер?!? Луд Руски шпионин дето се прави на фашист ... и тон знайни и незнайни ченгета.
ХМмммм... не е чудно че на никой не му пука и , че апатия е захапала нашата черга. Че народа го лъжат две мнения няма. Че той свойски дава право на всеки да го прави тук също няма съмнение.
Последната въжможност за вдъхновяващ лидер беше Симеон. Той някак катализира една мъждукаща вяра в доброто с обещания за промяна в стила, за изтънчени маниери за другост. Проблемите бяха два: 1) Първо той не беше искрен и се оказа мошеник (с очудващо топли връзки с ДС и КГБ) който основно се нуждаеше от пари. 2) Обикновения човек пак отказа да влезе в картината. Той пак очакваше всичко да се свърши от някой друг.
Може би нещата биха били други ако поне една от страните беше искрена.
За последно ще си задам един ребус? От къде се родиха толкова много престъпници, крадци и корумпирани хора в България. Ако някой не е разбрал: НИЕ СМЕ ЗА СМЯХ НА ЕС! Всеки ден чета статий (последното беше цяло приложение в Economist) където се вижда, че България се държи като един арогантен остров на организирана престъпност и олигарси от колкото като една партнираща нация убедена в бъдещето си и искаща да постигна настояще достойно за уважение.
Та да се върна на въпроса си - някой пита ли се как може да има такива хора?!? Толкова много, които крадат в големи количества, не извършват услуга без подкуп, не си вършат работата. Корупция, пошлост, арогантност, посредственост...Просто не мога да го проумея. Кой ги е възпитавал тези хора? Чий са техните майки, бащи, баби... Те какво мислят, в какво вярват? Имат ли съвест? От къде са дошли в такива големи количества, че да определят поведенческите модели на цялото общество? Не знам аз ли съм живял в саксия, но съм ги познавал тези хора. Не разбирам от къде идва тази отвратителна страст да се краде, да се взима от другите и да не се дава нищо в замяна?
Гледам към малкото останали идеалисти със умиление и съжаление! Има ги, но са малко.
В един такъв момент един вдъхновяващ лидер би изиграл особено полужителна роля. Да, но не го виждам?!
Наистина е хубаво нещо. Не само заради обещанието за вечен живот. Според мен ефектите на вярата са по-близко до земята. Хората, които вярват в Бога в общия случай вярват, че всичко е в негови ръце.
За всички останали остава всекидневното справяне с живота и убеждението, че те могат да променят съдбата си, че всичко е в техни ръце. Не знам дали някой се е замислял колко стрес и натиск върху себе си оказват последната група от хора. В нея съм и аз. И давай ... всичко е в твои ръце... действай. Понякога е хубаво да се замисли човек колко от нещата в един обикновен ден са извън негов контрол...
Защо казвам това? Мисля си за света и за липсата на лидери, които да вдъхновяват.Като си помисля за Кенеди и за Мартин Лутър Кинг, за Рейгън, Горбачов и Блеър. Как могат тези личности да обединяват, да карат хората да мечтаят. Хората имат нужда от това. Обикновения човек вярва в доброто и в добрите намерения.
Това е причината в момента в Америка Обама да се радва на такава популярност. Свеж е и дава надежда. Кара младите да мечтаят. Какво по-хубаво от това. Това е енергията, която променя. Дали всички обещания ще се изпълнят? Не се знае, но при всички положения когато една нация има въхновяващ лидер тя се консолидира и възражда. Хората започват отново да вярват в своите възможности в рамките на държавата, започват да експериментират, инвестират и т.н. Това е енергия. Америка страда от липса на вдъхновение след 8 години белязани от един стагниращ лидер.
В България ние се славим с това , че всеки път чакаме някой месия да ни оправи. Ние не считаме себе си за част от някакъв държавен организъм. Ако може някой друг да свърши работата ще е най-добре. Който обещава повече кебапчета за него се гласува масово. Способности, характер, ценности... това са неща на които никой не обръща внимание. Да вдъхновяваш не значи да си образован, ерудит и т.н. Можеш да вдъхновяваш със собствената си вяра в доброто, с чистотата на делата си, с готовноста си да служиш за нещо по-голямо и по-велико от собствения си просперитет. Къде са Българските лидери,които вдъхновяват?Нека се огледаме: Агент Гоце? Агент Сава?!? Банкрутирал аристократ комарджия?!? Сергей?! Търговец на кафе?!?! Бивша/настояща мутра?!?! Успешен но дискредитиран бивш премиер?!? Луд Руски шпионин дето се прави на фашист ... и тон знайни и незнайни ченгета.
ХМмммм... не е чудно че на никой не му пука и , че апатия е захапала нашата черга. Че народа го лъжат две мнения няма. Че той свойски дава право на всеки да го прави тук също няма съмнение.
Последната въжможност за вдъхновяващ лидер беше Симеон. Той някак катализира една мъждукаща вяра в доброто с обещания за промяна в стила, за изтънчени маниери за другост. Проблемите бяха два: 1) Първо той не беше искрен и се оказа мошеник (с очудващо топли връзки с ДС и КГБ) който основно се нуждаеше от пари. 2) Обикновения човек пак отказа да влезе в картината. Той пак очакваше всичко да се свърши от някой друг.
Може би нещата биха били други ако поне една от страните беше искрена.
За последно ще си задам един ребус? От къде се родиха толкова много престъпници, крадци и корумпирани хора в България. Ако някой не е разбрал: НИЕ СМЕ ЗА СМЯХ НА ЕС! Всеки ден чета статий (последното беше цяло приложение в Economist) където се вижда, че България се държи като един арогантен остров на организирана престъпност и олигарси от колкото като една партнираща нация убедена в бъдещето си и искаща да постигна настояще достойно за уважение.
Та да се върна на въпроса си - някой пита ли се как може да има такива хора?!? Толкова много, които крадат в големи количества, не извършват услуга без подкуп, не си вършат работата. Корупция, пошлост, арогантност, посредственост...Просто не мога да го проумея. Кой ги е възпитавал тези хора? Чий са техните майки, бащи, баби... Те какво мислят, в какво вярват? Имат ли съвест? От къде са дошли в такива големи количества, че да определят поведенческите модели на цялото общество? Не знам аз ли съм живял в саксия, но съм ги познавал тези хора. Не разбирам от къде идва тази отвратителна страст да се краде, да се взима от другите и да не се дава нищо в замяна?
Гледам към малкото останали идеалисти със умиление и съжаление! Има ги, но са малко.
В един такъв момент един вдъхновяващ лидер би изиграл особено полужителна роля. Да, но не го виждам?!
Subscribe to:
Posts (Atom)
