Правила

Защо да се сърдим на Българския народ, че не спазва никакви правила. Не само, че не ги спазва а и всячески търси начин те да не важат за него. Четейки “Андрешко” разбираме, че този феномен не е от вчера. Не знам от кога и дали въобще някога нашия народ е живял в условия където има правила и те се спазват. Имам приятели историци, които ще се произнесат много по-компетентно дали е било така в средновековието. Съдейки по някои бегли факти (като да речем огромното нежелание на народа и “аристокрацията” да приеме християнството) може да се заключи, че май не сме много по правилата наложени от вън. От турците явно сме се научили само да папкаме баклава и да пушим като кумини. Докато се разбере какво става след освобождението Стамболов е убит. Следват 2 национални катастрофи и преди да се осъзнаем осъмваме на 9ти Септември. Следващите 45 години на повърхноста се спазваха разни измислени правила, но разровиш ли се осъзнаваш че неспазването на правилата всъщност е начина да се адаптираш към системата.
За последните 20 години няма да говоря, защото е ясно. Българина постоянно тества своята среда. Той постоянно опипва почвата да види дали някои свои не толкова легални действия ще имат някакви последствия. Ако няма такива (както обикновено се случва в нашата приказка) той продължава да тества. Това е животинския инстинкт. Самото понятие за “правило” отрващава Българина.

Ето защо нека не се сърдим на Българина. Той друго не е видял. Тези разлики в манталитета и светоусещането за съжаление изпъкват още повече в компанията на по-нормални държави от ЕС. Казвам “нормални” първо защото смятам, че има такива (за разлика от писачите по форумите, които тръбят, че всички са маскари) и второ защото както не веднъж съм казвал, не смятам България за нормална държава.
Общото в много от нормалните държави е, че правилата се спазват. Къде по-малко... къде повече. Но никъде като в България – въобще. Тук става въпрос за всякакви правила – как се кара кола; как се пресича улицата; как се взима изпит, къде се пуши и къде не и т.н.

Тук е момента да кажа две думи за поведенческите модели. В България е ясно – те са извратени. Те бяха създадени от нечий зъл гений. The Dark Side. Ние си мислим, че обикновени послания като хора които честно си вършат работата (като доктори, полицаи, професори) са “балами”. Като видим такива филми (било то Американски или Европейски) им се смеем и подиграваме – колко били повърхностни и плоски. Да, но средния човечец в една държава иска да има герои. Ако не ги намира в добрите и полужителни герои той ще ги намери в отрицателните и вечно оцеляващи такива.
В Америка има едно шоу по телевизията “COPS”. Там показват как общо взето как едри полицайчета се справят с престъпността. Има и друго “Law and Order” и разни други такива. Да – нищо особено и доста Холивудско признавам. Също така знам че в Америка на са цъфнали и че има престъпност. Също така знам, че средния човечец в Омаха Небраска и в Шумен може би еднакво иска да вярва в някакви герои. Понякога, обаче, си мисля, че това липсва в България. Телевизиите заливат хората с негативност. Героите са мафиоти, ченгета, мутри и всичката тази оцеляваща сган. Знам, че с наивни неща като поведенчески модели не може да се спасят голямата част от обществото. Може би поне съзнанията на децата няма да са толкова покварени?!

Все пак ще завърша със следното: надежда има. Лошото е, че живота минава толкова бързо и ние, които бяхме младите в зората на прехода може и да си заминем преди да се видят някои промени в манталитета. Промени стават и по-бързо, но за това се изисква някакъв катаклизъм, катарзис. Всичко останало е еволюционно. Както казах – надежда има. Ако може да се научи една маймуна да комуникира с ръце и знаци; ако може да се научи гълъб да бъде пощальон; ако може да се научи един тюлен да жонглира с надуваема топка сигурно може и един Българин да се понаучи да спазва някои правила. Казвам някои, защото ако са всички спира да е интересно . Хааааааааааа разбра ли се, че и аз съм заразен!?!

Свободата

Българина не знае как да ползва своботата си. Той почти никога не я е търсил и с малки изключения не се е борил за нея. Той всъщност в повечето случаи е против свободата като такава.

Днес гледах един документален филм за Георги Марков. Казва се "Umbrella Assassin" и е на PBS (Американската Обществена Телевизия). Направен е през 2006. Има го даже в You Tube. Докато гледах филма си мислех за нашата ценностна система. Нашата- в смисъл на Българина (включвам и себе си).

След падането на комунизма през 1989 ние (като целокупен народ) никога не поискахме да видим лице в лице истината за предишните 45 години. Много от нас на моята възраст пазят спомените за летните лагери и морето. По-възрастните помнят безплатните карти от работните си места. Една носталгия, едно безвремие. Да говориш за престъленията на този режим - като убийството на Георги Марков значи да направиш обществено сепуко и да се обречеш на имидж лъхащ на архаизъм. Никой не иска да чуе. Никой не му пука. А този род историй са знакови за това какво се случваше в България тогава зад театъра на ежедневието. Тези истории са знакови за това, което се случи след 1990 и до сега.

Липсата на интерес от страна на нарочно изпростеното общество към тези случки индирекно дават кредит на доверие на всички олигарси, които до голяма степен са свързани със средите на същата тази държавна сигурност, която ликвидира Марков през 1978. Това сме ние. Безпаметни.

Не, че човек на моята възраст и в разцвета не възможностите си трябва да се рови из неща от които в България се интересуват група от 10-20 пенсионера. Проблема е, че в мен има някакво много дълбоко вкоренено чуство за правда и неправда. За добро и лошо. Този филм провокира в мен точно тази реакция на отвращение към примиренчеството на едно цяло общество към своите герои.

През Септември 2008 минава давноста на делото за Георги Марков. Нито едно Българско правителство не се е извинило за участието на България в убийството (дори без 100% доказателства). Това дело ще потъне завинаги в небитието под доволния поглед на мустакати ченгета пушещи цигара от цигара. То ще мине в небитието под премрежения поглед на едно самодоволно и самосъжаляващо се общество което не знае какво е да имаш съвест, позиция, идеали.

Понякога си мисля, ако ме пита някои какво ми харесва повече: 80те години в България на късния социализъм и лятото на едно безгрижно детство или България през 2008 като член бабаит на Европейския Съюз и троянски кон на Русия в НАТО? Без съмнение 80те години печелят. Тогава нещата поне бяха ясни и казани без оплитане. Много хора гледат към миналото и казват: "ето пазарното общество, капитализма, той е виновен за всичко...виждате ли колко по-зле живеем от преди и т.н." България за мен в момента не е нормална държава. България е олигархична и дълбоко антихуманна държава заложник на един грозен модел. Не, нееее не за това ходих на стотици митинги през 90те. Днешна България е нечия друга мечта, нечий чужд кошмарен сън... нищо, че сме в ЕС и НАТО.

Затова спомените ми за 80те години ще останат истински и невинни.
Без да се вгледаме в своето минало и то не само през 80те а малко по-назад към мракобесието и мизерията на 40те и 50те години никога няма да може да сме нормална държава, нормално общество, нормални и горди граждани на Европа. Винаги ще се държим като един пъпчив пубертет, който не знае какво иска и въпреки, че мисли че вече е готов да е голям (1300 годишна история) лъха на инфантилизъм, обърканост и евтин алкохол в купето на нашия вечно раздрънкан балкански влак с миришещи тоалетни.

Palin

Брилиантен ход. Ва банк. John McCain показа какво е да си стратег. Да наистина поема огромен риск, но както много от нас знаят без риск няма и печалби и успех.

Никой не очкваше този ход. Самата Сара май и тя беше изненадана. Но това е голямата игра. Когато те повикат - откликваш и започваш да играеш. Не казвам, че избора е лош или добър. Тя изглежда доста динамична, отворена и до известна степен обикновена натура с което привлича симпатии. Нямя да коментирам позициите и по въпроси като аборт, еволюция, оръжието и външна политика. Според мен кмета на едно такова малко градче като Уасила Аляска не е квалифицирана да води тази държава. Това, обаче не значи не е избираема и, че този ход наистина обърка Демократите. С този бърз пост исках просто да призная една стратегическа стъпка, която може да обърне хода на тази кампания.

В едно е права Сара Пейлин (която бързи беше обвинена от отвратителните антисемити от форумите на БГ вестниците за еврейка - нищо, че името и се пише "Sarah" а не "Sara"): света трябва да държи Русия под око.

Пауза

За малкото индивиди, които посещават този сайт от време на време трябва да кажа, че в момента, както се забелязва, има известна пауза. Причината е, че автора се мести в нов апартамент и му е пламнала главата :).

Не съм се отказал от това малко начинание.

Благодаря

Пропадане

Много хора по света чакат Америка да се срине. Не само да изпадне в рецесия. Да се срине, да фалира, да измират от глад и т.н. Малко като "Чичовци" на дядо Вазов: "Турция ке падне". Няма да обсъждам и причините за този род чувства в толкова много хора в толкова много страни. Причините за такива сентименти са толкова различни колкото и различни хора има. Някои повече някои по-малко валидни.

Аз няма да говоря за ширещия се анти-Американизъм в България и други части на Балканите и по света.
Аз ще са задоволя да представя групата на Българите живеещи в Америка. Не малка група, както се знае. Не малко от тези хора са 100% убедени, че Америка аман аман да се срине. То не са някакви теорий на конспирацийте. Един мой приятел даже наскоро каза, че в Америка нямало иноваций. Както и да е имахме спор по въпроса, но мисля, че за добре осведомените тази тема не подлежи на дискутиране.

Днес седим с един приятел и един негов приятел. Този втория е добра душа и мисля, че от доста време е тук. Както и да е; прави едни странни заключение. "Америка през 2000та година минала инфлексна точка в своето развитие и след 15-20 години България щяла да бъде по-добре от САЩ и едва ли не изпощалелите Американци щяли да искат да бягат към БГ. Като Българин бих се радвал това да е така, но тук мисля, че има два фундаментални проблема: 1) На какво основание ще стане България толкова богата? (на базата на научните трудове на БАН?!) 2) На какво основание се смята, че Америка е вече умираща държава?

Да, 21ви век ще е века на Китай. Марки като Леново, Хуайуей и HTC започват да показват, че дори Китайците могат да се научат да създават успешни търговски марки.
Това не значи, че в Америка ще умират от глад. Това означава, че вече Америка няма да е единствената водеща сила в света и ще трябва да се научи да живее с тази си нова роля.

Защо се мрази толкова Америка тези дни? Нека забравим за Буш. Мисля, че и самия той ще си отдъхне, когато вече не е президент. Нека забравим за множество външно-политически грешки. Останалото в Америка сме всички ние- българи, гърци, мексиканци, италианци, германци, пуерториканци, кубинци, сърби, поляци....Америка сме всички ние. До голяма степен Америка е проекция на целия свят. Тя е проект на целия свят.

Всички тези Българи, които плюят постоянно и чакат тази държава да се срине всеки момент те също са Америка. Жалко, че явно не го разбират достатъчно. Те също са напуснали родните си места за да се преследват по-добър живот, да станат художници, фотографи, бизнесмени, учени.

Америка е създадена и оцелява единствено и само заради едно: духа на хората. Тук има хора от целия свят. Те продължават да идват за да учат, работят и осигурят на децата си по-добър живот. Има и такива, които просто искат да живеят по-спокойно и уредено от своите държави. Надявам се, че никой не разбира този коментар като възхвала на Америка. Тук има и много неща, които можеше да са решени по друг начин, има бедност има и безизходица. Едно е сигурно, обаче, че за средния човечец който не го мързи да работи се оправя.

Много се съмнявам, че Китай или Русия биха могли някога да изпълняват тази световна функция на убежище за тези от хорица от малки градчета и селца от 4те краища на света. Сигурно някои ще ме обвинят, че съм захапал американската мечта и съм се превърнал в нейн апологет. Не знам. Знам, че докато тази държава привлича хора с енергия, докато хората тук имат дух на изследователи, откриватели, които са склонни да предизвикват границите на възможното и на познатото, докато хората тук работят Америка няма да загине. Пак казвам, че тази нация има силен и прагматичен дух, който има свойството да се преоткрива своите каузи и да впрегва всичкия си талант и градивна енергия. Градивна енергия е може би най-добрия начин да се опише тази държава. Тази енергия, която така отсъства от България.