Свободата

Българина не знае как да ползва своботата си. Той почти никога не я е търсил и с малки изключения не се е борил за нея. Той всъщност в повечето случаи е против свободата като такава.

Днес гледах един документален филм за Георги Марков. Казва се "Umbrella Assassin" и е на PBS (Американската Обществена Телевизия). Направен е през 2006. Има го даже в You Tube. Докато гледах филма си мислех за нашата ценностна система. Нашата- в смисъл на Българина (включвам и себе си).

След падането на комунизма през 1989 ние (като целокупен народ) никога не поискахме да видим лице в лице истината за предишните 45 години. Много от нас на моята възраст пазят спомените за летните лагери и морето. По-възрастните помнят безплатните карти от работните си места. Една носталгия, едно безвремие. Да говориш за престъленията на този режим - като убийството на Георги Марков значи да направиш обществено сепуко и да се обречеш на имидж лъхащ на архаизъм. Никой не иска да чуе. Никой не му пука. А този род историй са знакови за това какво се случваше в България тогава зад театъра на ежедневието. Тези истории са знакови за това, което се случи след 1990 и до сега.

Липсата на интерес от страна на нарочно изпростеното общество към тези случки индирекно дават кредит на доверие на всички олигарси, които до голяма степен са свързани със средите на същата тази държавна сигурност, която ликвидира Марков през 1978. Това сме ние. Безпаметни.

Не, че човек на моята възраст и в разцвета не възможностите си трябва да се рови из неща от които в България се интересуват група от 10-20 пенсионера. Проблема е, че в мен има някакво много дълбоко вкоренено чуство за правда и неправда. За добро и лошо. Този филм провокира в мен точно тази реакция на отвращение към примиренчеството на едно цяло общество към своите герои.

През Септември 2008 минава давноста на делото за Георги Марков. Нито едно Българско правителство не се е извинило за участието на България в убийството (дори без 100% доказателства). Това дело ще потъне завинаги в небитието под доволния поглед на мустакати ченгета пушещи цигара от цигара. То ще мине в небитието под премрежения поглед на едно самодоволно и самосъжаляващо се общество което не знае какво е да имаш съвест, позиция, идеали.

Понякога си мисля, ако ме пита някои какво ми харесва повече: 80те години в България на късния социализъм и лятото на едно безгрижно детство или България през 2008 като член бабаит на Европейския Съюз и троянски кон на Русия в НАТО? Без съмнение 80те години печелят. Тогава нещата поне бяха ясни и казани без оплитане. Много хора гледат към миналото и казват: "ето пазарното общество, капитализма, той е виновен за всичко...виждате ли колко по-зле живеем от преди и т.н." България за мен в момента не е нормална държава. България е олигархична и дълбоко антихуманна държава заложник на един грозен модел. Не, нееее не за това ходих на стотици митинги през 90те. Днешна България е нечия друга мечта, нечий чужд кошмарен сън... нищо, че сме в ЕС и НАТО.

Затова спомените ми за 80те години ще останат истински и невинни.
Без да се вгледаме в своето минало и то не само през 80те а малко по-назад към мракобесието и мизерията на 40те и 50те години никога няма да може да сме нормална държава, нормално общество, нормални и горди граждани на Европа. Винаги ще се държим като един пъпчив пубертет, който не знае какво иска и въпреки, че мисли че вече е готов да е голям (1300 годишна история) лъха на инфантилизъм, обърканост и евтин алкохол в купето на нашия вечно раздрънкан балкански влак с миришещи тоалетни.