Един бърз носталгичен постинг.
Почти го забравих този празник. Доста време мина. За последно го празнувах преди 9 години. Лелееее. Доста мои познати и приятели заминаха за чужбина за бакалавърска степен и не минаха през уютната романтика на това време. Понякога си казвам, че и аз сигурно трябваше да замина а не да си губя времето в УНСС. Но какво време беше това. Казвам го съвсем откровено: нямам никакво съжаление, че бях в България тогава, че дори и в УНСС. Не е за вярване, но и там има стойностни хора с които останахме приятели.
Няма смисъл да убеждавам някой, че сме учили. Учихме нещо... ама кой си спомня. Никаква практика разбира се... както си трябва лекции и упражниения. Мръзнене. Тогава нямаше даже парно ... Криза 96-97ма. 94 или 280 идваха веднъж на час и пъъъъъълни с хора... а те идваха и по два... за да ти е още по гадно. А то стуууууууд! И студентите с палта и шапки.
Та за учене, нищо не научихме. Каквото научихме го научихме от живота, магистърските си програми, стажове, работа! Но какув купон беше Господи. По време на кризата... както се казва... като няма хляб яже пасти... Май като няма пари и възможности народа се впуска да се весели :).
И след като не си научил нищо идва 8ми декември и влаковете се напълват със студенти... касетофони, водка... рок енд рол :) Централна гара приличаше на мравуняк. Копривщица, Трявна, Костенец, Велинград... какво да си говорим. Добре, че го имаше за да има какво да си спомняме цял живот. Сигурно всички поколения минават през това. Сигурно всичко е малко или много от възрастта. Няма значение. Важното е, че няма съжаление, че бях там и аз пих и се веселих ... и както се казваше в разни приказки и " мед ми тече по брадата".
Спете спокойно деца! Наздраве!
