Saturday, July 12, 2008

ГРЪНДЖ


Даааа,

някой помни ли 90те години? Май не. Имам чувството, че никой не се напряга много да си спомня за тях. Честно казано не знам защо. В интернет почти няма нищо за 90те години в България - с изключение на няколко клипа в You Tube. Няма стачки, няма протести, няма нищо за романтиката на 90те в училищата и университетите... преди всичко да се превърне в една чалга. Никой не помни. Ами тогава, нека аз напомня малко.

Аз израстнах през 90те. Завърших училище, университет. За мен 90те бяха години на формиране. И какъв по-голям късмет от това. Да наистина в България 90те бяха мизерни, пълни с лъжи и грабене. Но те бяха също години на надежда, рок, откриване, градска романтика. За по-малко от 10 години младите хора в България изживяха емоциите на няколоко поколения техни връстници от запада. Ние изживяхме множество течения за много кратко време... искахме да наваксаме загубеното време...В едно поколение намериха място хипари, пънкари, скинари, хеви метъли, кришнари, евангелисти... и не на последно място грънджове. Ето защо съм сложил снимката на горкия Кърт Кобейн. Я да се напънем малко и да се върнем към 1995-6 в БГ. Имаше ли някой, който да няма такава прическа??? А? Преди всички да се обръснат и за заприличат на мутри?!

Имаше групи от млади девойки и пичове, които развиваха много яка ъндърграунд култура. Имаше "Пънка" на мястото на което сега се готви Софийското СИТИ :) (бул. Тодор Александров). Имаше кубинки, дълги черни палта.... ееееееех. Ами мешка да си намериш беше много кууул и разни гаджета и чичовци от армията бяха принудени да крадат мешки за да снабдяват откриващата себе си генерация. А даааааа..имаше и Синьото Кафе. То всъщност беше повече останка от социализма когато някакви неформали се събирали..наркотици и т.н. През втората част от 90те години мисля, че то навлезе в залез и сега се явава спирка на строящото се метро.

Може би само аз се сещам за Киора, Херман'с Улф Бенд, Контрол, Милена, Подуене Блус Бенд?! Зала Универсиада се пукаше по шевовете от хиляди супер щастливи хора. Пеехме, скачахме, имаше Пого (важното в Погото е да участваш:)) Има по-малко шанс да се нараниш от колкото ако гледаш от страни).



Имаше и по-тайни места като Маймунарника в Борисовата Градина където освен да изпие по една бира човек можеше и да види някоя друга банда. Групи като Green Day и Offspring редовно забиваха в множевсто Софийски клубове... е не на живо... ама така ни се струваше. Имаше също една дискотека. Алетрнативна обаче и се казваше Олимпия. На 4ти километър. А там какво беше...


Имаше Кокарача, където БТР забиваха на световно ниво. Всеки четвъртък. Един път акyстична версия, един път електрическа. Наско беше с дълга коса и не беше над 100 килограма. А какъв глас а?! Да нямахме пари и се принуждавахме да си купим една водка - 10 човека и контрабадно да я внесем в Кокарача.... след това всички дружно си купувахме ЕДНА фанта лимон и водката бавно се смесваше с фантата, докато фантата ставаше една прозрачна прозрачна?! Ами колко още такива клубове имаше. Суингинг Хол, Мр. Пънч, Стъргалото... и много други. Имаше Рок... имаше радио Тангра. След това се появи Библиотеката ... но мисля, че това беше вече началото на залеза на този жанр забавление.

Имаше Студентски град. Четалните а?!? Веднъж бях на един купон където мисля, че имаше една педя бира на пода. Не знам защо. Целия блок се тресеше от една огромна уредба, но на никои не му пукаше! А и да дойде бабата рецепционистка ... нейсе.

Не че нямаше селения и простотия. Разбира се, че имаше. Имаше хорица, дори студенти, които си слушкаха тъкмо прохождащата чалгица, но имам чуството, че не те определяха ритъма на живот и светогледа. Не както сега. Признавам вина имаме всички, защото като се появи Радка Пиратка... беше едно ново... екзотично... смеехме се на простотията... гледахме как разни тъмни субекти бързо привикнаха с чупките и въоще не осъзнавахме каква заплаха се изправя пред всички нас... пред бъдещето на България.

90те години също беше времето, когато моето поколение откри някои романтични черти на нашето черноморие. Сигурно е било много хубаво да се ходи в Созопол през 70те и 80те. Ако си спомняте през 90те вече се смяташе, че Созопол е затъпял. Завиждам на тези дето са го виждали преди. Въпреки това ние видяхме Българското черноморие преди то да бъде абсолютно "basterdized" от изпрания капитал. Имаше все още приказни места на които ние се отдадохме за винаги. Поне в нашите спомени. Едно от тях е на снимката на моя блог... под заглавието. Нямаше още мутренски хотели. Ходеше се на квартира и душа и бойлера си бяха обичайна тема с хазяйката.


Да не говоря за 1990-1997 когато имаше протести в Софийския в Натфиз в ВИАС...шествия, надежди... кой не скача е червен. За това пък вече не само, че не може да се намери никаква информация и снимки (дори в интернет)... това се смята за срамно да се говори. В Българя даже може сериозно да си нараниш кариерата ако говориш за тези неща дето май били фикция!?!? Или имаме много къса памет или някой много иска да се забрави всичко...До край.









Малко лица от протестите... Това бяха лицата на 90те в България. Къде са сега те?

Жалко, че това беше и времето през което докато ние мечтаехме някъде един зъл организъм чертаеше плановете за Българските Досиета X...за ограбването на България...за тоталното опустошаване и деградация на нацията. Това беше времето когато се градяха основите на една олигархична държава пропита с организирана престъпност и корупция... помним ли Първа Частна Банка, Анжел, Луканов, Мултигруп, безброй генерали...

От сегашната ми гледна точка, част от тези ми мисли сигурно са диктувани от факта, че това беше една много яка младост! Ама такава не само няма на много места по света, тя не може и да се повтори... дори клинично :). Който е живял по онова време в България... може да се има за голям късметлия. Който е бил на правилната възраст и е участвал активно в живота на онова време... е той вече е Щастливец. Аз викам да кажа едно "Наздраве" за онези магични моменти, които можеха да се случат само тогава, само на нас и само в България!


П.С: Този постинг както се вижда предлага само една мааалка извадка от нещата, които ни се случиха тогава. Ако някой все пак прочете това и иска да допълни листа с неща от 90те години... заповядайте.. пишете коментари колкото искате! Мерси

5 comments:

Търновец said...

Чудесен пост! :) Аз мога да добавя тонове неща, които се случваха във Велико Търново през този период ... По това време определено витаеше духа на 60-те ... Който не е ходил в "Текила" никога или не е слушал музиката на "Додо" и "Шкода" няма да добие съвсем ясна представа за какво става дума.

Floydist said...

Мерси за пост-а Търновец. Радвам се, че си бил там и че си бил част от това незабравимо време.

Velichko said...

Много благодаря за тази статия.Аз съм Величко.Роден съм през 1985 и нямах възможността да бъда активна част от младеща през деветдесете.Чувал съ много истории за тези години в България, в частност студ град и много ми се иска да съм живял по време на тези романтични времена,въпеки че не съ фен на рока.Падам си по брейк денс музиката от края на осемдесетте и изкам да питам дали е имало много бреак типове по онова време че сега хич ги няма.В студ град съм от 2004 и имам супер компания с която си изкарахме студ живот супер.Но често си говорим а какво ли е било през деведесетте.Изкам да питам ходили сте в Домино в студ град.Чувал сум ,че било култова дискотека.Пишете нещо повече моля.

Valya said...

Ееехххх, Олимпия, Пънка, Грънджа, 90-те - кой ги помни...
Сякаш никога не е било.
Винаги се усмихвам като си спомня за тези времена - поздрави:)

semiotika said...

Страхотна статия,съвсем случайно попаднах на нея докато подсмърчах и си спомнях с голама тъга за отминалите години.Слушам си моята музика и си мислех ,че никой вече не си спомня за това гениално време.Точно по това време бях на 15-16 и ходихме на практика във Велико Търново беше невероятно,просто незабравимо Нирвана,Алис ин чейнс,Стон темпъл............текила ,бира ,мечти,музика,истински неща и чувства необременени от сегашния ,заливащ ни с помия материализъм.
Остана ни само онзи остров на душевно спасение някъде там скрит в ума ни .
Благодаря за спомена