Fucked Up

Ето още една интересна статия. Добре, че има Дневник и Капитал. Както казах аз вече за БГ няма да пиша. Слава Богу има хора, които мислят и които пишат и по-добре от мен а и сме на едно мнение!

Отвъд точката на търпимостот Деница Каменова, denitzak@dnevnik.bg

България предизвика хронично главоболие у експерти, чиновници, говорители, политици, еврокомисари - изобщо на всеки в Брюксел и останалите страни - членки на ЕС, който има пряк досег със страната. Защото очевидно на ескалиращото послание от намеци, през дипломатични напомняния, предупреждения, сочене с пръст и заплахи за санкции властите в София в крайна сметка винаги отговарят по един и същ начин. Като не дават отговор. Отрепетирано многократно, бурята ще бъде оставена да премине, за да си продължат нещата по същия начин. За всеки, който следи отдавна отношенията между Брюксел и София, обаче е очевидно, че тонът на всеки следващ доклад става все по-остър, а пишещите го - все по-изнервени. И няма как да е иначе, след като България действително създаде прецедент в ЕС.

Корупция, измами, санкции и връщане на пари има навсякъде. Като легенда се разказват историите за картонените гръцки маслинени дръвчета, за които Атина беше успяла да вземе пари; за "обикалящия" Италия тютюн, който всеки път се декларираше като ново количество, или за румънските фермери, опитали се да декларират обработваеми земеделски площи, чието реално разположение обхвана и морето.

Случаят с България обаче е друг и както коментира наскоро евродепутат - страната даде ново измерение на корупцията, за което ЕС не е готов. Подобно мнение обаче като че ли донякъде подценява изобретателността на европейските политици. Защото ако не друго - продължаващата арогантност въпреки всички предупреждения не може да се очаква, че ще остане безнаказана.

След огласения проектодоклад нещата няма как да продължат по досегашния начин. И който не го вижда, е или сляп, или просто не му пука. Затова е най-малкото неадекватна реакцията на официална България на мерките, които в Брюксел официално ще бъдат обявени в сряда. Този път те са толкова ясно, категорично, безапелационно и жестоко формулирани, че

да бъдат разбрани и от най-дебелокожия балканец

Разбира се, може да се окаже, че и този път ударът не е достатъчен. Замразяват милиони евро от предприсъединителните фондовете - София обяснява как взима сериозни мерки. Записва се в доклад, че 610 млн. евро само по ФАР са застрашени от загуба, а като към тях се добавят и парите от останалите предприсъединителни програми, сумата започва да достига милиарда - оттук се карат на ОЛАФ за изводите, които бил направил в доклада си. В предварително изтеклия документ е записано, че ще се отнемат акредитациите на две от агенциите, отговорни за усвояването на европарите - единият от ресорните министри се измъква със заместника си, а другият се чуди кой трябвало да поеме отговорността. На констатацията, че "липсата на убедителни резултати в сега действащите структури е шокираща и трябват спешни мерки", а "институциите и процедурите изглеждат добре на хартия, но не произвеждат резултат на практика" - от правителството се чудят коя тенденция щяла да вземе надмощие: тази, която искала да се решават проблемите, или другата, която се борела с Еврокомисията, по думите на министъра по европейските въпроси.

Интересно е какво още трябва да се случи

за да се сети някой тук, че без "жертви" няма да мине. А и каква по-сериозна санкция от това да отнемат 1 млрд. евро на най-бедната страна членка може да й се стовари на главата?

В България според добре изпитаната традиция се прави например доклад за доклада, компилира се "екшън план" за прилагането на екшън плана, създава се подкомисия да проверява работата на комисията, анализират се анализите... И както при предишните доклади, гордо ще обявим за успех, че и този път предпазната клауза няма да бъде задействана. Нищо че Еврокомисията взе безпрецедентно решение - клауза може и да няма, но няма и пари.

А като няма европари, няма добри инвестиции

няма инфраструктура, няма развитие, няма подобряване на жизнения стандарт, няма догонване на Запада. Едва ли някой си прави илюзията, че приказката с безконтролното харчене на огромните бюджетни излишъци ще свърши щастливо за всички.

За всеки случай от Брюксел заявяват съвсем ясно, че "Провалът на България да разсее съмненията, че е в състояние да се справи с корупцията и организираната престъпност, може да има дългосрочен угнетяващ ефект върху резултатите на българската икономика, която се нуждае силно от чуждестранни инвестиции", от което автоматично следва, че "недостатъчният напредък в изпълняването на показателите лишава българските граждани от пълните ползи от присъединяването към ЕС". С допълнението, че заради корупцията и престъпността може да се забави и влизането на страната в Шенген и еврозоната.

Напълно вероятно е в сряда някои от най-острите политически забележки да бъдат смекчени - след заседанието на Колежа на еврокомисарите - подобно нещо няма да се случи за първи път. Важното обаче е, че какъвто и да е последният вариант на доклада, в Брюксел и столиците на останалите страни членки реално гледат на ситуацията в България по начина, по който тя е описана в

жестоката "чернова" на експертите

А когато в сдържания и дипломатичен език на Евросъюза се появят думи като умора от липсата на напредък, чувство за фрустрация сред останалите държави и ендемична корупция (в образованието и здравеопазването), означава, че нещата вече са преминали отвъд точката на търпимост.

Това, което остава неизяснено, е къде се намира точката на търпимост на самото българско общество. И доколко за него може да се окаже представително мнението на един от участниците в развихрилата се покрай евродоклада дискусия в интернет: "Е, сега няма 1000% инфлация, има месце, салатка и кабеларки! Смених дограмата, карам си голфчето, кво ме интересуват политиците? Всички покрадваме, кой колкото може... Наздраве!"