Sofia

Едно интересно писмо от читател на Капитал.

Както казах - мъка ми е за будните Българи. Колко хубаво писмо.

Какво всъщност иска София и дали Б.Б. иска същото?
16:03 от Елица Виденова* ПИСМА


Любопитно писмо ни изпрати наша читателка.


Здравейте!

Пиша ви по повод на едно прозрение, което ме осени безмилостно в наскоро отминалия съботен ден.

Работя в една от големите адвокатски кантори, която обслужва почти изцяло само международни инвеститори. По принцип почти ежедневно ми се налага да забавлявам въпросните, но поради ограниченото ни време винаги се спирам на добрите централни ресторанти, които са достатъчно близо до офиса ми, за да мога да отклоня вниманието им от грозотата и мръсотията на столицата ни в рамките на десетминутното прохождане до ресторанта .

В събота обаче това нямаше как да се случи. Обадиха ми се от чуждестранна адвокатска кантора, с която работим, че току що в България е пристигнал техен голям клиент и ме помолиха да се погрижа за него в събота и да го запозная в общи линии с положението на икономиката в страната в момента.

Човекът ми се обади към 15 ч. и се оказа, че вече бе теглил задължителния тигел по жълтите павета, беше влязъл в няколкото църкви и беше пил кафе в "Табако". Също така се оказа, че това е основателят на една от големите американски модни империи, която през 2003 г. продал за 150 млн. долара и сега искал да потърси бизнеси в България, в които да инвестира част от освободените средства. Шокът ми бе достатъчно сериозен и преди да получа болезнено директния му въпрос: "И така, какво има да се прави тук, в София?" И ето тогава дойде гореспоменатото прозрение: Не, няма какво повече да се прави в София, от това, което вече си направил, по дяволите! Навън бе 37 градуса и не можех да го разведа отново из центъра, а и да го бях развела, Витошка всъщност не е чак толкова чудесна и няма какво да предложи на човек с 150 млн. в банката. Музеите не са мръднали и на йота от Соца, да не говорим, че ги и няма много. Галериите - също. Няма красиви централни градини, няма нормална зоологическа градина, няма хубава ботаническа градина, няма дори музей на социализма, което, нека си признаем, е най-атрактивното нещо у България за току-що стъпилия в страната ни чужденец. Замислих се за секунда да го кача във Витоша, но само мисълта, че трява да прекося Околовръстното или, не дай си Боже, Студентски град, ме върна обратно в реалността. Градът бе напълно опразнен от хора, които и в по-хладно време гледат да избягат от столицата по-бързо, отколкото отнема да произнесеш думата "провинция". И така отидохме на Рилския манастир. Като се върнахме, за мое щастие той вече беше достатъчно уморен, само за да вечеряме набързо в градината на "Уно".

И така се запитах: "Какво всъщност искаме да постигнем ние в тая държава? За какво са всичките ни усилия?" На мен и на другите като мен, които в младите си здрави години седят тук и се бъхтят в тази страна. Защо ни е да се мъчим да изкарваме все повече и повече пари, когато независимо колко печелим, ние живеем все в тази смрад и помия, все в тази скука.

Това беше първият ми уикенд в София от април месец насам. Все гледам да бягам нанякъде - Русе, морето, Букурещ, Солун, Истанбул, Европа. Някъде, където и да е. Само да не съм тук и да не се сещам, че всъщност си пилея енергията и младостта на вятъра.

Как да кажа на този човек "Ела и работи тук, дай ни парите си, направи ни още по-богати," когато знам, че ние нямаме идея какво да направим с това богатство. Ние просто не сме свикнали да сме богати. Или по-конкретно, държавата ни не е свикнала да е богата. Разликата в стандарта на живот на гражданите и в стандарта на градовете ни е умопомрачителна. София е мръсна, грозна, разнебитена, прашна, смръдлива, гниеща - дори и в момента докато пиша гледам от прозореца на луксозния ни офис на Раковска и погледът ми директно потъва дълбоко в петте ръждясали контейнера, от които поради някаква причина са изпразнени само три и от които капят органични отпадъци и се носят бактерии и болести.

Има народи, които просто не могат да бъдат богати и мисля, че ние сме точно един такъв народ. Също така отдавна си мисля, че ние сме и от тези народи, които не могат да бъдат свободни - трябва им винаги по един диктатор, за да има кого другиго да обвиняват за собствения си мързел и апатия. В момента може би този диктатор е ЕС. Аз пък по-скоро бих обвинила Б.Б., но нали точно ние в този град с гласа си или без него си го избрахме. Просто хората предпочитат да избягат от града и да забравят за проблемите му, вместо ясно и категорично да изискат от кмета това, което им се полага, и да го накарат да си седне на задника и да си върши работата, вместо всеки ден нечленоразделно да се обяснява за политическото състояние на държавата. За щастие, през седмицата повечето от нас са достатъчно заети, за което аз вече стигнах до там да съм благодарна.

Почти съм сигурна, че тези 150 милиона няма да влязат в България. А вие?