Относителност

В живота има много неща, които не престават да ме учудват. Всеки ден човек се учи на нещо, вижда нещо ново, опитва се да го асимилира и разбере. Та това, което не представа да ме учудва тези дни е относителноста на гледната точка и разбиранията. Тук не става въпрос за вкуса на вафла МУРА. Вкусове в такива случаи разни. Тук става въпрос да си на що годе едно и също интелектуално ниво, да четеш едни и същи новини с някои друг и когато си говорите да разбереше, че от това, което те са прочели те са разбрали нещо съвсем различно.

Да вземем да речем националния резил в България в момента. За тези по форумите ми е ясно. Те са платени. Вечно има по някой, който се пише много знаещ и завърта нещата как всичко ставащо е нарочно и има за цел да почерни България... "гледайте ги другите и те имат проблеми, ама не им викат така". Тук нещата са ясни. Интересното ми е като говоря с някои мои познати все едно сме чели различни неща. Блъскам си главата и единствения начин по който мога да сегментирам БГ в момента най-общо е следния:
1) Има хора, които са получили или получават директна материална или психологическа облага от ставащото в България (преди и след 1989). Става въпрос директна облага от управлението или липсата на такова (в случая на по-криминализираните фамилии). За такива хора аргументите са еднозначни и те дори и да искат не могат да надмогнат багажа на тази си зависимост.
2) Има хора, които спорят с теб само заради спора. Те понякога могат да са полезни и да те провокират да се замислиш за нещо. Но, като цяло тази група хора е доста непродуктивна. Това е групата дето много знае.
3) За съжаление има и хора, които явно са доказали че не могат да мислят. Те може да се образовани, но просто дето се вика " can not connect the dots". Нямат системно мислене, не могат да проследяват обществени процеси и да правят заключения. Откриват конспирация във всичко и крият собствената си несигурност зад клишета и гръмък патриотизъм. Просто тази групичка не може да разсъждава.
4) Има хора, които могат да мислят, но не им пука. Абдикирали са от обществото. Там са, ама ги няма. Причини различни: разочерование, инертност, бизнес възможности (opportunity cost). Като ми каже някой : " Не се интересувам от политика", "то нищо не може да се промени" ми идва да скоча: "ами от животчето си интересуваш ли се? Ами от това на твоите деца?! От нещо, което има някакъв смисъл за някого интересуваш ли се?! СМИСЪЛ?!?!"
5) Има хора, които могат да мислят и им пука. Вълнуват се, тормозят се ... късат си нервите. Тези хора са склонни да участват. В живота. Такива са малкото на брой но много изобретателни еколози. За съжаление това е най-малката група.

Във всичките тези групи има хора от всякакви демографски дадености: стари, млади, хора с образование, хора без, хора от града, хора от селото. Е да, в някои групи преобладават някои демографски тенденции, но като цяло тези "сегменти" не са абсолютно базирани на демографски принцип.

Така се опитвам да си обясня реакцията на познати и непознати за ставащото в България. Простете за не-научния подоход на сегментация, но трябваше някакси да рационализирам липсата на рационализъм на Българския народ и неговите действия или повече бездействия.