Погнуса

Благодаря на Amity Studio за хубавата графика.

Моите приятели знаят, че обичам България. Не само това. През последните 8 години съм бил ревностен посланик на България пред представители на множество държави. Защитавал съм някои недостатъци на манталитета и съм изтъквал красотите и чертите, които все още намирам за позитивни.

Всичко това, мисля си, заради спомена за България от моето детство, спомена за семейстото си, спомена за топлината на малки топли стаи и лудуването до рано сутринта. Спомени за морето, планините, селцата. Също така спомен за един, бих казал, активен студентски живот с много купони и прекрасни приятели.
Това е България, заради която си заслужава.
Заминах за САЩ през 2000. Заминах с оптимизъм и самочувствие. Не възнамерявах да оставам. Мислех да се върна в България и да работя за просперитета и. Така или иначе нещата от живота са доста непридвидими - залюбих се с една местна девойка, оженихме се ... бебе. Нормалните неща. Това ми чувство продължи доста време. Напоследък забелязвам, че замира. Не само, че замира, забелязвам, че се заменя от една погнуса и до известна степен омраза и презрение към България.


Чета какво става в България от няколко години и не вярвам на очите си.Чакам нещо позитивно а то все идиотий и простотий. Тук таме някоя новина за някой заблуден инвеститор или за някоя заблудена добра постъпка. И слава Богу има Капитал и Дневник. Ако ги нямаше тях сигурно отдавна да съм се отказал от България. Нали съм си оптимист по природа продължих да се надявам.

След последните развития с Европейския Съюз и заплахата България (най-бедния член на съюза) да загуби милярди Евро заради неутолимата алчност на шепа хора чашката взе да прилива. За това съм решил да не пиша повече статии за България. Просто няма смисъл. Първо осъзнавам, че блог-а е един много неефективен начин за промяна на една клоака от дистанция. Един самотен блогър пролет не прави. Някой ме обвиняват в мрънкачество. Мрънкал съм и нищо не съм правел по въпроса. Да, съгласен съм до известна степен. Тези, които ме познават от близо надявам се биха били атестат за чистотата на мотивите ми и искрената загриженост и болка за България. Но наистина съм далече и може би мога да правя повече. Блог-а, обаче не е ефективен инструмент защото дори и да привлича читатели (а аз все нямам време да го рекламирам) привлича два типа такива: 1) Платени или луди пропагандисти на безумието 2) Малка група хора като мен. Боли ги, мъка им е ... ама до тук. Няма я голямата сива маса потънала в чалга, самоизолация и безумна апатия. Тя трябва да се размърда... а тя не чете блогове. Тя чете ТРУД, гледа Планета и Слави по БТВ. До тези медии аз нямам достъп.


Също така, колкото повче мисля, толкова повече разбирам, че България, което аз знам и за която искам да съм полезен не съществува. Морето е бетонирано, планините изсечени или върнати на Мадридския шмекер, Рок-а мъртъв, хората с мноооооого ама много малки изключения са други. София е мръсна и презастроена, темите прозаични и меркантилни. На всичкото отгоре се краде отвсякъде и от всичко. Арогатно, безнаказано. Партията, която създаде организираната престъпност обещава да се бори с нея. ХА ХА ХА. Чалга, Чалга и мутри. Аз или не съм я познавал тази България или съм бил просто много сляп.
Не искам да се изкарвам светец. Всички, които дори и малко сме живяли в България сме белязани от Балканското шмекерство с което се характеризира родината ни. Трудно поемаме отговорност за делата си и живота си. Гледаме ако може да по-прецакаме системата.... не че се налага, просто е по-забавно така. Отнасяме се с неуважение към собственоста на другия... и към някои правила. Абе БГ племето не обича правила. Да и в себе си долавям тези елементи. Мисля, обаче, че съм съумял да ги вкарам в параметри, които ми позволяват да функционирам като един пълноправен член на обществото на една дъжава където правила има и се прилагат. Отвреме на време палавост (към правилата) и бунтарство е ОК, но не когато е за СМЕТКА на някои.

Както казах, това е последната ми статия за България. В следващите няколко реда намират място нещата, които според мен, характеризират България от вече доста време. За съжаление просто не виждам начин по който това ще се промени. Ще сапочна със снимката на народния и управленски любимец Делан Пеевски. Защо? Защото България в началото на 21ви век се характеризира с ГРОЗОТА. Това биче беше зам. министър на бедствията и аварийте. Дъха ми спира като се замисля, че в задълженията на това същество (плащани от данъкоплатците) влиза да спасението на хора (недай си Боже роднини и приятели) при бедствия. Физиономията на Делан, според мен, е като един сбит преразказ за България ДНЕС. И не е смешно. Арогатност, безнаказаност, корумпираност, посредственост,дебелоочие, мазност, затлъстяване. Това характеризира България днес. Колко добре пасва Делан Пеевски на държавата. Един истински син на БГ. Това същество в момента работи в следствието. То РАЗСЛЕДВА МАФИЯТА. Ако бях на Европейския Съюз бих изхвърлил България на момента. На момента.
Какво е България сега:



България е най-бедната държава в Европейския Съюз. Не само това, заради престъпното управление и се отнемат ценни ресурси за инфраструктура което дава лош сигнал на инвеститорите.
Бългаария е държавата, където няма ефективно осъдени. Може да размажеш 2-3 човека на пътя ПИЛ, но послед най-много 2 години условно + разходи за лечението.
България е
България е държавата където се пулим на туристите, че те, виждаш ли създавали лош имидж на държавата защото се оплакват от скапаните услуги и кражбите по морето.
България е държавата, която доброволно (с глухото съгласие на народеца) целенасочено унищожава природата си за да могат олигарсите да скрият изпраните си пари.
България е държавата троянски кон на Русия във ВСИЧКО.
България е държавата в което се осъжда некъф английски хулиган на 15 години затвор за това, че счупил главата на барман във Варна докато даде условна присъда на Максим Стависки за товя, че пиян уби 2ма.




България е държавата, където президента се оказа доносник с ник "Гоце" ама на никой не му пука. Да си агент на ДС в България те смятат за защитник на малката ни нацийка от лошия свят. Подвиг и доблест. "Пак бих го направил" каза Гоце...
България е държавата, където народа го мързи повече от други държави. Айде стига вече с тази работливост. Българина го мързи. Поне от 50 години. Не знам как е било преди това. Пристигаш на O’Hare International Airport в Чикаго. Отиваш да си взимаш багажа и там са се наредили 5 носача. Един дръпнат, един индиец, един бял и двама... Българи. Знам без да ги питам. Опрели се на стената, говорят си нещо под сурдинка, гледат сърдито и личи, че не им се работи. Така е то. Искаше ми се да отида и да им кажа: Пичове, не е нужно дори да ви питам от къде сте.
България е държавата, където като си изядеш добре посолената царевичка летоска си хвърляш кочанчето пред НДК. НДК не вервате ли всъщност е Национален Дворец на Културата. Ха ха ха.
България е държавата където се мразят обратните, различните, другите, всичките... един други мама му стара.
България е държавата където каквото и да става народа не реагира. Българския народ няма много амбиция за себе си. Има високо мнение за себе си на базата на някакви измислени историзми от мирищещи историци. Но явно БГ народеца му е достатъчно да си купи една нова кола, мобифон и да си направи изолацийката на апартаментчето. Това е заветната цел. Онея от Брюксел розовите е** ги. Те ще ми кажат на мен.
България е държавата на мутрите. Ние си ги обичаме и им се възхищаваме. Те са наши. Те не биха могли да бъдат другаде. С изключение на Русия и донякъде Сърбия те не поникнаха другаде. Трябва да си ги поливаме.

България е държавата в която можеш да не свършиш нищо и да те преизберат.
България е държавата, която прогони повече от един милион души.
България е държавата където да си инвалид е ПРОКЛЯТИЕ.

...

И никой да не ми казва, че навсякъде било така...защото НЕ Е.
Въобще, този лист може да продължи до безкрай. Просто примерите за национален провал са безброи. В много измерения. Пълен разпад. С много ама много малки изключения и изрази на гражданска съвест и позиция.
Нямаме право на самочуствие, на гордост. Трябва да мълчим и да гледаме в ъгъла. Мизерен народ, мизерна държава. Отвратен съм, гнусно ми е, срам ме е. В началото на 21ви век ме е СРАМ да съм Българин.

Никога не съм очаквал, че ще напиша тези думи, но просто както казах чашата преля. Знам, че ако прочетат това някой мои приятели няма да повярват на очите си. Знам, че по форумите бих бил обвинен, разпнат от промити мозъци и платени пропагандисти - предател, стой си там, копеле. На тях ще кажа. Аз продължавам да обичам България каквато можеше да бъде и да ненавиждам това което е. Имаше един митинг на 7ми юни 1990 в София. В очите на хората можеше да се види каква можеше да бъде България.... как те виждаха бъдещето си. 19 години по късно тяхното настояще е Делян Пеевски. Много ми е тъжно и оплаквам малкото останали нормални хора в България.